Майстерзингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ханс Закс (1494-1576), един от
най-прочутите майстори-певци

Мàйстерзингер (нем. Meistersinger, от Meister-майстор и Sänger-певец) немски градски поет и певец от XIV-XVI век, представител на занаятчийска гилдия. Поезията и мелодиите на майстерзингерите изхождат от минезанга на предходните XII и XIII век, но са подчинени на особени правила.

Занаятчии и певци[редактиране | edit source]

Сред майстерзингерите се изявяват също свещеници, учители, адвокати, но основните участници в майсторското пеене са занаятчиите. Наричат се майстерзингери в отличие от старите минезингери - рицарите-певци, които възпявали възвишената любовта към непостижимата "дама на сърцето".

За разлика от изтънчените минезингери, майсторите-певци се стремят да завладеят простодушната си публика с шеговити и подигравателни строфи, извикващи груб смях и злорадо задоволство от бедите на възпяваните персонажи. Правилата на пеенето и стихоплетството обаче били строги — при състезанията специални съдии следели за броя на сричките и за разпределението на ударенията в така наречения "кнителферз". Най-прославен майстерзингер в Германия става обущарят Ханс Закс от Нюрнберг, който съчинил общо 4275 майсторски песни и създал във Франкфурт на Майн собствена певческа школа.

Обучение[редактиране | edit source]

Песните на майстерзингерите, тяхната стихова и строфическа структура, както и съпроводът им на лютня (в по-ранни времена) се изучавали в специални певчески школи. В гилдията на майсторите-певци различавали няколко степени на подготовка и умение: ученик, школар, певец, поет и присъждането на майсторска титла ставало едва след одобрявенито на собствена песен. Като патрон на певците почитали библейския псалмист цар Давид.

Центрове на майсторското пеене били Аугсбург, Нюрнберг, Страсбург и Франкфурт на Майн, но музикални занаятчийски гилдии имало също в Горна Австрия и Тирол, в Елзас, Данциг, Бреслау и Прага.

Рихард Вагнер

"Нюрнбергските майстори-певци"[редактиране | edit source]

Композиторът Рихард Вагнер пресъздава образа на Ханс Закс и живота на майстерзингерите в операта си "Нюрнбергските майстори-певци" (1867), като се позовава на описанията в книгата на Йохан Кристоф Вагензайл "За прелестното изкуство на майстерзингерите" (Johann Christoph Wagenseil (1633-1705) Von der Meistersingern holdseligen Kunst, 1697).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Grimm J. Ueber den altdeutschen Meistergesang. Göttingen, 1811;
  • Wertheim H. Entstehung und Verlauf des deutschen Meistersangs. [s.l.], 1897;
  • Nürnberger Meistersingerprotokolle 1575—1869, in Bibliothek des literarischen Vereins in Stuttgart. Stuttgart, 1898;
  • Mey C. Der Meistersang in Geschichte und Kunst. Leipzig, 1901;
  • Nagel W. Studien zur Geschichte des Meistersangs. Langensalza, 1909;
  • Weber R. Zur Entwicklung und Bedeutung des deutschen Meistersangs im 15 und 16 Jh., 1921;
  • Stammler W. Von Mystik zum Barock, 1400—1600. Stuttgart, 1927;
  • Meistergesang // Reallexikon der deutschen Literaturgeschichte, B. IV, 1931.

Външни препратки[редактиране | edit source]