Мария Михайлова-Мръвкарова
| Мария Михайлова-Мръвкарова | |
| български османист | |
| Националност | българка |
|---|---|
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | османистика |
| Работила в | Софийски университет |
| Известна с | преводът на османските документи, свързани с процеса на Васил Левски |
| Титла | доцент |
Мария Михайлова-Мръвкарова е български ориенталист и османист, доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Завършва Ориенталистика в Софийския университет. Дългогодишен ръководител е на Ориенталския отдел при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и преподавател в Софийския университет. Има голям принос за разчитане на архивни документи, за изучаване и осветляването на османския период от българската история. Един от най-значителните ѝ приноси е преводът на османските документи, свързани с процеса на Васил Левски.[1]
Тя има голям принос за развитието на османистиката и тюркологията в България и по-специално на османската сфрагистика и палеография, османската дипломатика, архивистиката и историческата граматика на турския език в България. Признате е за един от големите познавачи на кримско-татарския език и културата на тази народностна група, населяваща предимно Североизточна България.[1]
Активно участва при съставянето на томове от поредицата „Турски извори за българската история“. По-значими научни трудове са:[1]
- „Следи от влиянието на българския език върху езика на османските документи (XV-XIX век)“ (2005)
- „Увод в османската сфрагистика“ (2006)
- „За кримските татари от Североизточна България“ (2013)
- „Кримскотатарско-български речник (Балчишки говор)“ (2012)
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
На 22 декември 2016 г. е удостоена с Почетен знак със синя лента на Софийския университет „за нейния принос за развитието на академичното образование в специалност „Тюркология“ и заслугите за развитието на българската ориенталистика в Софийския университет и във връзка с годишнина на доц. Михайлова-Мръвкарова“.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
