Масимо Карлото

Масимо Карлото
Massimo Carlotto
	Масимо Карлото Massimo Carlotto
	Масимо Карлото, 2009 г.
Роден	22 юли 1956 г. (67 г.) Падуа, Италия
Професия	писател, драматург, журналист
Националност	Италия
Активен период	1995 –
Жанр	автобиография, трилър, криминален роман
Тема	разследвания, правосъдие
Направление	ноар
Съпруга	Коломба Роси
Деца	син
Уебсайт	Страница в IMDb
	Масимо Карлото в Общомедия

Масимо Карлото (на италиански: Massimo Carlotto) е италиански журналист, карикатурист, сценарист, драматург и писател на произведения в жанра автобиография, трилър и криминален роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Масимо Карлото е роден на 22 юли 1956 г. в Падуа, Италия. През 1976 г., докато е студент и активист на извънпарламенталното комунистическо движение „Борбата пръдължава“ (Lotta Continua), случайно открива трупа на 24-годишната Маргарита Магело в Падуа, убита с 59 прободни рани. Обвинен е от полицията за убийството, след като отива доброволно да свидетелства. Следват поредица от съдебни дела, в които той ту е оправдаван, то осъждан. В продължение на 5 години е беглец във Франция и Мексико. Експулсиран е от мексиканската полиция и прекарва общо 6 години в затвора. След широка обществена кампания в негова защита, през 1993 г. е помилван от президента Оскар Луиджи Скалфаро, а през 2004 г. получава пълна реабилитация от съда в Каляри.

През 1994 г. започва да работи като журналист и едновременно се насочва към писателска кариера. Първият му роман в стил ноар „Беглецът“ (Il fuggiasco) е издаден през 1995 г. и е основан на неговата автобиография по време на съдебното преследване. През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Даниеле Лиоти, Роберто Цитран и Франческа де Сапио.

През 1995 г. започва популярната си поредица „Алигаторът“, чийто главен герой е нелицензирания частен детектив Марко Бурати – Алигатора. Той разследва прикрити престъпления, подпомаган от миланския контрабандист Бениано Росини и анализатора ветеран от 70-те Макс.

През 2001 г. е издаден ноар-романа му „Довиждане, любов моя, чао“ от поредицата „Джорджо Пелегрини“. През 2003 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Алесио Бони, Микеле Плачидо и Изабела Ферари.

Масимо Карлото живее със семейството си в Каляри.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Il fuggiasco (1995)
L'oscura immensità della morte (2004)
La terra della mia anima (2006)
Mi fido di te (2007) – с Франческо Абате
Cristiani di Allah (2008)
L'albero dei microchip (2009) – с Франческо Абате
Respiro corto (2012)
Cocaina (2013) – с Джанкарло Де Каталдо и Джанрико Карофильо
Il mondo non mi deve nulla (2014)
Il Turista (2016)
La signora del martedì (2020)
E verrà un altro inverno (2021)
Il francese (2022)

Серия „Алигаторът“ (Saga dell'Alligatore)[редактиране | редактиране на кода]

La verità dell'Alligatore (1995)
Il mistero di Mangiabarche (1997)
Nessuna cortesia all'uscita (1999)
Il corriere colombiano (2000)
Il maestro di nodi (2002)
L'amore del bandito (2009)
La banda degli amanti (2015)
Per tutto l'oro del mondo (2015)
Blues per cuori fuorilegge e vecchie puttane (2017)

Dimmi che non vuoi morire (2007) – графичен роман

Серия „Сага за Джорджо Пелегрини“ (Saga di Giorgio Pellegrini)[редактиране | редактиране на кода]

Arrivederci amore, ciao (2001)
Довиждане, любов моя, чао, изд. „Матком“ (2016), прев. Весела Цалова
Alla fine di un giorno noioso (2011)

Серия „Отмъстителите“ (Le Vendicatrici) – с Марко Видета[редактиране | редактиране на кода]

Ksenia (2013)
Eva (2013)
Sara. Il prezzo della verità (2013)
Luz. Solo per amore (2013)

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

Il giorno in cui Gabriel scoprì di chiamarsi Miguel Angel (2001)
Jimmy della Collina (2002)
Catfish (2006) – с Франческо Абате
Il giardino di Gaia (2013) – с адаптация на Серджо Ферентино
La via del pepe. Finta fiaba africana per europei benpensanti (2014) – с илюстрации на Алесандро Сана
L'arrosto argentino (2014)
Variazioni sul noir (2020)