Масорети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Масоретите (на иврит: בעלי המסורה) се преписвачи на Танаха, чиято дейност започнала от края на VI век и продължила до към началото на XI век. Масоретите били книжници, концетрирани в три центъра на юдаизма - Йерусалим, Тверия и Вавилон (виж и Йерусалимски и Вавилонски талмуд). Според равинската традиция, те се заели с изправянето на текстовете на Танаха по правилата на масората с цел възстановяване на традиционното произношение на текста и създаване на система от диакритични знаци за обозначение на липсващите гласни звуци, посредством която да бъде предаван и възприеман с конотациите библейския текст. Масоретската маркировка на текста е на иврит, и рядко на арамейските текстове на Светото писание.

Дейността на масоретите е спорна исторически (по това време интерполациите в религиозната литература се считали за нормални), понеже те следвало да преписват текста на Светото писание по правилата на Масората, откъдето идва и името им, а в действителност предвид текстовете на Светото писание от Септуагинтата, допринесли твърде много за разнопосочни лингвистични търкувания на библейския текст през средновековието. През античността Светото писание се преписвало и четяло на още два езика - арамейски и койне (Септуагинта).

Древноеврейският език, като другите семитски езици в Близкия изток - арабски, сирски и халдейски, нямал знаци за гласните и препинателните. Докато езикът бил жив и в употреба, и на него се говорело, за правилното четене и възприемане на текста помагали преданието, т.е. Масората и навикът, но след като староеврейския бил изместен и заменен от арамейския и в ежедневието народът на Израиля започнал да си служи с друг език, възникнала необходимост с начертания за гласните и препинателните знаци да се запази смисълът на текста от Светото писания, така както някога по времето на Соферима се изговарял на староеврейски. С тази задача се заели равини - масорети (изяснители на текста). Те поставили над съгласните за всяка дума съответните гласни знаци, събрали и съгласували древните ръкописи, установили размера и пунктуацията на стиховете и на буквите. Съвкупността от тази обработка на текста е известна под името Голяма масора, а извлеченията от нея се наричат Малка масора.

През 1425 г. последователите на масоретите редактирали в окончателния му вид Танаха, станал известен като Окончателна масора.

Числовата масора е съпроводена с критични бележки върху текста, посочващи приетите от традицията правописни и тълковни варианти на думите, екзегетична част и масоретска граматика, която се състояла от огласовка и въвеждане на ударения, окончателно фиксиращи смисъла на консонантно изписания текст, както и добавка на интонационни знаци, спомагащи Библията да бъде рецитирана според някогашните традиции. Числовата масора съдържала 5 845 стиха и 79 856 букви на Тората, т.е. без нито една да е загубена от античността.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Шураки, Андре. История на юдаизма, Съхраняването на библейските текстове, стр. 33-34. ИК "Одри", ISBN 954-9904-08-3, 1999.

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на масоретите в историята на юдаизма