Межденик
| Межденик | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Сливен) |
| Част от | Средна гора |
| Най-висок връх | Тилилееца |
| Надм. височина | 604,2 m |
Межденик (до 29 юни 1942 г. Междерлик)[1] е нископланински рид в Средногорско-Подбалканската подобласт, в Област Сливен, южно от Твърдишката котловина.[2]
Нископланинският рид Межденик се издига южно от Твърдишката котловина и я отделя от разположената на запад Казанлъшката котловина. На юг Межденишкия пролом (Бинкоски пролом) го отделя от Сърнена Средна гора, а на изток чрез много ниска седловина се свързва с Шивачевски рид.[2]
От запад на изток дължината му е 12 – 13 км, а ширината – 7 – 8 км. Най-високата му точка връх Тилилееца (604,2 м) и е разположена в средната му част. Западните и южните му склонове обърнати към язовир „Жребчево“ са стръмни, а северните и източните, обърнати към Твърдишката котловина – полегати. Изграден е предимно от гранити. Почвите са предимно излужени канелени горски. Северните му склонове са обрасли с редки дъбови гори. Ксеротермна тревна растителност. Ниските му западни и южни склонове са залети от водите на язовир „Жребчево“. В южното му подножие, в непосредствена близост до язовирната стена е хижа „Средногорец“, сега превърната в модерен хотелски комплекс.[2]
По северното му подножие е разположено село Оризари, а по южното – село Баня.[2]
По източното му подножие, на протежение от 6,1 км преминава участък от третокласен път № 662 Нова Загора – Твърдица – Елена.[2]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-53. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 140.
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 311.