Миноноска

Миноноската е специален минен съд с водоизместимост от 20 до 100 тона, въоръжен с мини или торпеда. В ред страни (Руска империя, Германия, Австро-Унгария и Швеция) разграничение между 2 класа кораби: миноноски и минни катери официално не е правено, но въпреки това минните катери имат по-малки размери, отколкото миноноските (5 – 16 тона).

Носители на прътни и буксируеми мини се наричали минни баркаси, минни катери, минни лодки, минни шлюпки. С времето в документите на Морското министерство на Руската империя се появил термина „миноноска“, от заповед на генерал-адмирала Великия княз Константин Николаевич от 15 април 1878 г.

Особености на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Главно качество на миноноската е голямата скорост. Повишаването на скоростта се достига за сметка на облекчаване на корпуса на съда, който се строял от тънки листа висококачествена стомана. Непотопяемостта на миноноската се осигурявало с разделянето на корпуса на водонепроницаеми отсеци в седем отделения: таранно, носово, минно, прогарно, огнярско, машинно и кърмово. В кърмовото отделение се намира командирът, в него се намира щурвала, а над отделението, над горната палуба, има кула. Отгоре корпусът е прикрит от изпъкнала стоманена палуба.

Освен това голямата скорост на хода се достига за сметка на използването на машини с особена конструкция (за сметка на по-леки детайли тяхната пределна мощност е 10 – 20 пъти аналогичния показател при машините на броненосците), а също специално разработени гребни винтове и валове.

Миноноските се въоръжават с приспособления за използване на три вида мини:

прътни мини (на носови прътове с дължина 8 – 9 метра)
самодвижещи се мини конструкция на Робърт Уайтхед (в подвижни или стационарни минни апарати)
метателни мини.

Тип	Години на строеж	Построено единици	ТТД	Разпределение по флотовете	Години на извеждане от строй
„Дракон“	1877 – 1878	77	25 t., ПМ, котел, 13 въз., 350 kg въглища, 100 – 150 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28	БФ: 58; ЧФ: 6; ТОФ: 13	1906 – 1909
„Руски тип“	1878 – 1879	6	30 t, ПМ, 14 въз., 1х381 mm ПТА, 1х1х37/28	БФ: 3; ТОФ: 3	1906 – 1909
„Скорпион“	1878 – 1879	3	25 t, 12 въз., 225 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28	ЧФ: 3	1906 – 1909
„Лук“	1878 – 1879	11	21 t, ПМ, 12въз., 110 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28	БФ:8; ЧФ: 3	1906 – 1909
„Самопал“	1878	2	32 t, ПМ, 13 въз., 350 мили, 1х381 mm, 1х1х37/28	БФ:2	1906 – 1909
„Кефаль“	1878	1	13 t, ПМ, 12 въз., 1х381 mm НТА	ЧФ	1906 – 1909
„Сулин“	1878	4	25 t, ПМ, 12 въз., 260 мили, 1х381 mm НТА, 1х1х37/28	ЧФ	1906 – 1909
проект на Л. Никсон	1904	10	35 t, ДВГ, 20 въз., 400 мили, 1х450 mm ПТА, 1х45 mm, 2х7,62 mm	ЧФ; БФ	1921 – 1950

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Минен катер
Минен транспорт
Морска мина (изначалното определение за торпедото е „самодвижеща се мина“)
- буксируема мина – първото въоръжение на първите минни катери (морска мина буксируема в атака с помощта на въже)
- прътна мина – мина, закрепена на 5-метров прът пред минния катер, взривяваща се при таранен удар
- метателна мина – считана за перспективна алтернатива на първите торпеда (10-дюймов морски миномет с 25 kg динамит и далечина на стрелбата 30 метра)
  към 1900 г. от 111 руски миноноски построени 1878 г., на 46 са поставени морски миномети, на 43 неподвижни торпедни апарати и на 14 въртящи се торпедни апарати^[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ „Предшественники Торпедоносцев“ журнал „Моделист-Конструктор“ № 12 1985 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миноноска“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] „Предшественники Торпедоносцев“ журнал „Моделист-Конструктор“ № 12 1985 г.

[1]