Михаил Сикидит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Сикидит
Μιχαὴλ Σικιδίτης
византийски писател, маг и окултист от XII в.
Роден
неизв.
Починал
не по-рано от 1200 г.

Михаил Сикидит (на средногръцки: Μιχαὴλ Σικιδίτης) е византийски астролог, маг и окултист от времето на император Мануил I Комнин, автор на съчинения за божествените тайнства, осъдени през 1200 г. като еретически.

Историята на Михаил Сикидит е разказана от Никита Хониат. Той го описва като човек, който чрез заклинания можел да затъмнява небето и да мъти ума на хората, като ги убеждавал, че нещата, които виждат, са реални. Освен това призовавал и командвал демони, които нападали, когото той пожелае. Така веднъж, за да впечатли своите приятели в Големия дворец, където вероятно е изпълнявал някаква секретарска длъжност,[1] Сикидит накарал един лодкар, който гребял наблизо, да унищожи целия товар в ладията си, като му изпратил ужасно привидение във формата на червена змия, свита върху грънците, които клетникът превозвал. При друг случай, след като влязъл в спор с къпещите се в една столична баня относно ползата от сапуна, той им изпратил черни човечета, които изкочили от басейна с топла вода и ги подгонили с ритници по задните части. Настъпила паника и къпещите тръгнали да бягат от банята, тъпчейки се един друг на изхода.[2]

Заради злите си деяния и страстта си по астрологията и демоничните изкуства, през 1166/1167 г. Михаил Сикидит и магът Сит Склир били наказани от император Мануил I с ослепяване чрез нагорещено желязо.[3] Но за разлика от Сет Склир, който по-късно се върнал към практикуването на тъмното изкуство, Михаил Сикидит, изглежда, поел по прав път – той постъпил в манастир, където започнал да пише на богословска тематика и дори създал трактат за светите тайнства.[4] Някои автори дори са склонни да идентифицират Михаил Сикидит с известния византийски писател от тази епоха – Михаил Глика.[5]

Но Хониат разказва, че в писанията си за светите тайнства Сикидит развил еретическо учение, според което тайнството на Светото причастие било порочно и тленно, тъй като с него вярващите символично приемали само малка и непълна част от Тялото Христово, без духа и душата. Освен това той учел, че тленно тяло не можело да възкръсне и в деня на Второто пришествие хората щели да възкръснат само като безплътни духове. Хониат е категоричен, че новото учение, което тръгнало от трудовете на Сикидит, е възприето от мнозина дори във високите нива на църковната йерархия, както и че то предизвикало разделение и доктринални спорове в Църквата. Едва през 1200 г. срещу него били взети строги мерки от патриарх Йоан X Каматир – синодът обявил учението за ерес, писанията на Михаил Сикидит били забранени, а самият той бил отлъчен от Църквата като ересиарх.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Magdalino 2006, The Occult Sciences..., с. 149, в Google books, no. 118.
  2. Choniates 1984, Introduction, p. XXI; p. 84, no. 147 – 150; Cheynet 1996, с. 108, No 146; Magdalino 2006, с. 149; Димитров 2013, с. 236, 237.
  3. Choniates 1984, Introduction, с. XXI; с. 84, no. 147 – 150; Cheynet 1996, с. 108, No 146; Magdalino 2006, с. 149; Димитров 2013, с. 236, 237.
  4. Choniates 1984, Introduction, p. XXI; p. 84, no. 147 – 150.
  5. Cheynet 1996, с. 108, No 146; Magdalino 2006, с. 149; Димитров 2013, с. 236, 237.
  6. Choniates 1984, с. 283 – 284, no. 514 – 517.

Източници[редактиране | редактиране на кода]