Михаил Сикидит
| Михаил Сикидит Μιχαὴλ Σικιδίτης | |
| византийски писател, маг и окултист от XII в. | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1200 г.
|
Михаил Сикидит (на средногръцки: Μιχαὴλ Σικιδίτης) е византийски астролог, маг и окултист от времето на император Мануил I Комнин, автор на съчинения за божествените тайнства, осъдени през 1200 г. като еретически.
Историята на Михаил Сикидит е разказана от Никита Хониат. Той го описва като човек, който чрез заклинания можел да затъмнява небето и да мъти ума на хората, като ги убеждавал, че нещата, които виждат, са реални. Освен това призовавал и командвал демони, които нападали, когото той пожелае. Така веднъж, за да впечатли своите приятели в Големия дворец, където вероятно е изпълнявал някаква секретарска длъжност,[1] Сикидит накарал един лодкар, който гребял наблизо, да унищожи целия товар в ладията си, като му изпратил ужасно привидение във формата на червена змия, свита върху грънците, които клетникът превозвал. При друг случай, след като влязъл в спор с къпещите се в една столична баня относно ползата от сапуна, той им изпратил черни човечета, които изкочили от басейна с топла вода и ги подгонили с ритници по задните части. Настъпила паника и къпещите тръгнали да бягат от банята, тъпчейки се един друг на изхода.[2]
Заради злите си деяния и страстта си по астрологията и демоничните изкуства, през 1166/1167 г. Михаил Сикидит и магът Сит Склир били наказани от император Мануил I с ослепяване чрез нагорещено желязо.[3] Но за разлика от Сет Склир, който по-късно се върнал към практикуването на тъмното изкуство, Михаил Сикидит, изглежда, поел по прав път – той постъпил в манастир, където започнал да пише на богословска тематика и дори създал трактат за светите тайнства.[4] Някои автори дори са склонни да идентифицират Михаил Сикидит с известния византийски писател от тази епоха – Михаил Глика.[5]
Но Хониат разказва, че в писанията си за светите тайнства Сикидит развил еретическо учение, според което тайнството на Светото причастие било порочно и тленно, тъй като с него вярващите символично приемали само малка и непълна част от Тялото Христово, без духа и душата. Освен това той учел, че тленно тяло не можело да възкръсне и в деня на Второто пришествие хората щели да възкръснат само като безплътни духове. Хониат е категоричен, че новото учение, което тръгнало от трудовете на Сикидит, е възприето от мнозина дори във високите нива на църковната йерархия, както и че то предизвикало разделение и доктринални спорове в Църквата. Едва през 1200 г. срещу него били взети строги мерки от патриарх Йоан X Каматир – синодът обявил учението за ерес, писанията на Михаил Сикидит били забранени, а самият той бил отлъчен от Църквата като ересиарх.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Magdalino 2006, The Occult Sciences..., с. 149, в Google books, no. 118.
- ↑ Choniates 1984, Introduction, p. XXI; p. 84, no. 147 – 150; Cheynet 1996, с. 108, No 146; Magdalino 2006, с. 149; Димитров 2013, с. 236, 237.
- ↑ Choniates 1984, Introduction, с. XXI; с. 84, no. 147 – 150; Cheynet 1996, с. 108, No 146; Magdalino 2006, с. 149; Димитров 2013, с. 236, 237.
- ↑ Choniates 1984, Introduction, p. XXI; p. 84, no. 147 – 150.
- ↑ Cheynet 1996, с. 108, No 146; Magdalino 2006, с. 149; Димитров 2013, с. 236, 237.
- ↑ Choniates 1984, с. 283 – 284, no. 514 – 517.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Димитров, Димитър (2013). Великият Янус: Магия и магически практики във Византия, Балканите – език, история, култура, том III. Велико Търново, pp. 226 – 241, http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2114&type=.pdf
- Димитров, Янко (2008). Обвиненията в магия срещу политически и религиозни противници във Византийската историография от Х – ХІІ в. – Societas Classica, vol III(2), 19 – 29, http://journals.uni-vt.bg/sc/eng/vol3/iss2/3
- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (1996). Pouvoir et contestations à Byzance (963 – 1210), Byzantina Sorbonensia, 9 (Nouvelle édition, online). Paris: Éditions de la Sorbonne (published online 4 септември 2017), pp. 135 – 137, 443 – 445., doi:10.4000/books.psorbonne.3837, ISBN 2-85944-168-5, online ISBN 9782859448400
- Choniates, Nicetas (1984), Magoulias, Harry J.; Baldwin, Barry (ed). O city of Byzantium, Annals of Niketas Choniates, translated by Harry J. Magoulias, Byzantine text in translation. Detroit, Michigan 48202: Wayne State University Press, https://ia801905.us.archive.org/14/items/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984.pdf
- Magdalino, Paul (2006), Mavroudi, Maria V. (ed). The Occult Sciences in Byzantium. Dumbarton Oaks: La Pomme d'or, ISBN 9548446022, 9789548446020, https://books.google.com/books?id=muGVUiKEYccC
