Михаил (Дукля)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Михайло Войславлевич)
Направо към: навигация, търсене
Михаил
княз и крал на Дукля
MihailoVoislav.jpg
Лични данни
Управление 10721181
Коронация 1077
Други титли протоспатарий
Починал 1081
Погребан в двора на бенедектинската църква на Свети Сергий (тържище)
Предшественик Стефан Войслав
Наследник Константин Бодин
Семейство
Династия Войславлевичи, Комитопули
Баща Стефан Войслав
Майка Неда
Бракове
Елена
Потомци Владимир, Преслав, Сергий, Дерия, Гавриил, Мирослав и Бодин; Доброслав, Петрислав, Никифор и Теодор

Михаил[1][2][3][4][5][6][7] или Михаило Воиславлевич[8] (на сръбски: Михаило Војислављевић) е сръбски средновековен владетел, княз (1052-1077 г.) и крал (1077-1081 г.) на Дукля. Син е на Стефан Войслав. Титлата, дадена му от папата има значението на крал на славяните, но фактът на коронясване е подложен от някои изследователи на съмнение.[9]

Майка на Михаил е Неда, племенничка на цар Самуил. По тази причина Георги Войтех го моли да определи някой от синовете си за цар на България, за да може да придобие подготвяното въстание легитимност в очите на българите, понеже за тях царската кръв е задължително условие за властта. [10]

Владенията на внука на царския зет[редактиране | редактиране на кода]

Кекавмен пръв в историографията използва през 1080 г. израза "Зета" за владенията около Дукля на зетския клон на Комитопулите. [11]

Принадлежността на Михаил към династията на комитопулите, легитимира династичните му "царствени" права пред папата. Според алтернативна версия за неговия царски произход, той внук на Самуил като един от общо петимата сина на Иван Владимир и Теодора Косара - негови братя са Гойслав, Предимир, Саганек и Радослав, като Михаил е трети по ред син от този династичен брак.[12]

Около 1052 г. получава византийската титла протоспатарий, по повод втория му династичен брак с дъщерята на сестрата на византийския император Константин Мономах, т.е. имперторската племенница — Елена.

През 1071 г. Михаил неуспешно подкрепя българското въстание в западните български земи против властта на Византия. По време на въстанието обсажда Драч. След неуспеха му затваря пред византийците подстъпите на запад от Метохия по течението на Дрин към Дукля, с цел да опази владението си.

Папа Григорий VII след Великата източно-западна схизма му връчва кралските знаци през 1077 г., благодарение на което той става първия крал в префектура Илирик, но в действителност на Дукля (Михаил I). Титла на латински е Sclavorum regi, което ще рече крал на славяните (по аналогия историческият труд на Мавро Орбини носи заглавието "Царството на славяните"). Мотивите за присъждането на титлата точно на Михаил са изцяло геополитически, както и изцяло мотивирани от прясната Велика източно-западна схизма от 1054 г. В крайна сметка тази папска геополитика се оказва неуместна след катастрофата при Манцикерт и трайната поява на турци в Мала Азия, в резултат от която и отпочват кръстоносни походи. Михаил Войслав не успява да запази държавната система на власт, наследена от баща му. Рашка и Босна му отказват верността си. Неговия приемник през 1081 г. на трона е неговия син Константин Бодин, който е прогласен за "цар на българите". Бодин е освободен от византийски плен с помощта на папски легати в далечното Арменско кралство Киликия, където още предходно са били заточени много от наследниците на комитопулите. [13]

Цар Михаил жени в династичен брак сина си и български цар Константин Бодин за Яквинта, дъщеря на нормански благородник от Бари - с цел съюз с Робер Жискар, насочен срещу управляващите Византия. Изображението на Цар Михаил е единственото опазило се такова в продължение на хилядолетие, явно поради значимостта на този владетел още приживе. То се намира в църквата посветена на светеца царски закрилник и именник "Свети Михаил" в Стон. През 14 век, селището с полуострова, където се намира и църквата, са продадени от цар Стефан Душан на босненския бан Стефан II Котроманич. Изображението на цар Михаил е повлияно и издържано силно стилистично от изкуството по него време в арменска Киликия.

Интересното в случая с изображението на цар Михаил в Стон е, че е изобразен със западна корона, типично издържана в норманско-английския стил за времето си от нормандското нашествие в Англия.

Семейство и потомци[редактиране | редактиране на кода]

По типичната династична традиция за времето си, Михаил има два брака, от които втория е за племенницата на византийския император Константин IX Мономах (откъдето идва и името на известната Мономахова шапка на руските царе).

Според дуклянската летопис, от първия брак Михаил има седем сина (Владимир, Преслав, Сергий, Дерия, Гавриил, Мирослав и Бодин) и четири от втория си брак (Доброслав, Петрислав, Никифор и Теодор), който е с племенницата на византийския император Константин Мономах.

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матанов, Хр. Средновековните Балкани. Исторически очерци, С., Парадигма. 2005, с.125-127.
  2. Божилов, Ив. Под византийска власт. Българските въстания и заговори срещу Византия — Виж: История на Средновековна България VII-XIV в., Т. I, С., Анубис. 1999, с.403-404.
  3. Оболенски, Д. Византийската общност. Източна Европа 500-1453, С., У.И. Св. Климент Охридски. 2001, с.293.
  4. Документи и материали за историята на българския народ, С., Издателство на БАН. 1969, с. 39-41.
  5. Иречек, К. История на българите, С., Наука и изкуство, 1978, с.242-243.
  6. Острогорски, Г. История на византийската държава, С., Прозорец, 1996, с.447-448.
  7. Stephenson, P., Balkan borderlands (1018-1204) - Виж: The Cambridge History of the Byzantine empire c. 500-1492, Cambridge, Canbridge university press. 2008, pp. 670, 676.
  8. ((en)) Fleming, Thomas. Montenegro: The Divided Land. Chronicles Press, 2002. ISBN 9780961936495. с. 30.
  9. Jan Leśny: Studia nad początkami serbskiej monarchii Nemaniczów: (połowa XI – koniec XII wieku). Wrocław: Ossolineum-Wydawnictwo PAN, 1989. ISBN 83-04-03136-1, 54-55.
  10. Златарски, II: 138, 141
  11. Файн, Джон (1991), Джон Файн, The Early Medieval Balkans: A Critical Survey from the Sixth to the Late Twelfth Century, стр. 212“, University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-08149-3, http://books.google.com/?id=Y0NBxG9Id58C 
  12. Тибор Живковић, „Портрети српских владара (-{IX-XII}-)“, Београд 2006. ISBN 86-17-13754-1
  13. Станое Станоевич, „Историја српскога народа“ (треће издање, репринт издања из 1926) Београд 1989. ISBN 86-83639-01-0
  14. Historia Jugosławii, pp. 508, Tadeusz Wasilewski

Литература[редактиране | редактиране на кода]


Стефан Войслав сръбски велик жупан (1052 – /1081) Константин Бодин