Мокий Амфиполски
Мокий Амфиполски | |
Свети Мокий, мозайка от нартекса на манастира „Свети Лука“, X век | |
свещеномъченик | |
---|---|
Роден | III век |
Починал | 288 г. |
Почитан в | Православната църква, Католическата църква |
Главно светилище | „Свети Мокий“ |
Празник | в Православната църква – 11 (24) май; в Католическата църква – 11 и 24 май |
Мокий Амфиполски в Общомедия |
Мокий Амфиполски (на гръцки: Μώκιος ὁ Ἀμφίπολις; на латински: Mocio Amphipolitanae), е християнски свещеномъченик, пострадал в края на III век по време на гоненията на император Диоклециан и почитан от православната и католическата църква на 11 (24) май.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мокий е се ражда в Рим, в семейство на благородни и богати родители Евфратий и Евстафия. От малък изчава Светото писание и е ръкопожен за християнски свещеник в град Амфиполис. Ревностно проповядва сред езичниците и ги кара да се откажат от идолопоклонството и да приемата християнството. Един ден, когато проконсулът Лаодикий принася жертва на бог Дионис, Мокий пред очите на всички обръща олтара и разсипва тамяна. По заповед на антипата отец Мокий е арестуван, провесен на дърво и дран с железни нокти. Според синаксара, след това Мокий е хвърлен в разпалена пещ, където обаче остава невредим, а от пламъците излезли от пещта изгарят Лаодикий и още девет души. Мокий е хвърлен в затвора. Новият проконсул Максим му предлага да направи жертва на идолите и след като Мокий отказва, Максим продължава да го мъчи, като го връзва на колело, а след това го хвърля на диви зверове. Мокий обаче отново остава невредим. След тези чудеса народът иска освобождаването му, но проконсулът го изпраща в Ираклия, а оттам на архонта Филиписий във Византион, където в 288 година му отрязват главата.[2]
След края на гоненията и междуособните войни, император Константин Велики превръща Византион в новата столица на империята Нов Рим и част от грандиозното му строителство е храмът „Свети Мокий“, в който са положени мощите на свещеномъченика, а след 530 година и мощите на Сампсон Страноприемец. Паметта на свещеномъченика се тачи на Преполовение.[2] По-късно паметта му започва да се почита на 11 май - на тази дата е споменат в Минологията на Василий II от края на X век. В минея на Мокий е посветена службата „Обновление на Цариград и памет на свещеномъченик Мокий“ (Ἀνάμνησις τῶν γενεθλίων, ἤτοι τῶν ἐγκαινίων τῆς Κωνσταντινουπόλεως, καὶ τοῦ Ἁγίου Ἱερομάρτυρος Μωκίου, Възпоменание на празнуването на обновлението на Константинопол и светия свещеномъченик Мокий).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Patrologia Graeca, CXVII. 1864. с. 449. Посетен на 6 май 2017.
- Acta Sanctorum, Maii Tomus Secundus. Parisiis et Romae, Apud Victorem Palme, 1866. с. 619. Посетен на 6 май 2017.
- Пролог. 11 мая Архив на оригинала от 2015-06-11 в Wayback Machine.
- Τῌ ΙΑ' ΤΟΥ ΑΥΤΟΥ ΜΗΝΟΣ ΜΑΪΟΥ Ἀνάμνησις τῶν γενεθλίων, ἤτοι τῶν ἐγκαινίων τῆς Κωνσταντινουπόλεως, καὶ τοῦ Ἁγίου Ἱερομάρτυρος Μωκίου.
- Обновление Царяграда и святаго священномученика Мокия Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Св. свещеномъченик Мокий Амфиполски // Pravoslavieto.com. Посетен на 6 май 2017.
- ↑ а б в Ὁ Ἅγιος Μώκιος ὁ Ἱερομάρτυρας // Μέγας Συναξαριστής. Посетен на 6 май 2017.