Мълчание (роман на Ендо)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мълчание
Chinmoku
АвторШюсаку Ендо
Първо издание1966 г.
Оригинален езикяпонски
Жанристорически роман
Издателство в БългарияColibri

„Мълчание“ (沈黙 Chinmoku?) е богословски роман от 1966 г. от японския автор Шюшаку Ендо, публикуван на английски от издателство „Питър Оуен“.

Разказва историята на йезуитски мисионер изпратен в Япония през XVII век, който преживява гоненията във времето на Какуре Киришитан („Скритите християни“) непосредствено сред провала на Бунта на Шимабара. Романът получава наградата „Танизаки“ през 1966 г. и е наричан „Върховното постижение на Ендо“, както и „един от най-добрите романи на XX век“. Написат отчасти под формата на писмо от главния герой, темата за мълчаливия Бог, който придружава един вярващ в нещастията му е силно повлияна от опита на религиозна дискриминация в Япония, расизъм във Франция и изтощителната битка с туберкулозата на католика Ендо.

Обобщение на сюжета[редактиране | редактиране на кода]

Младият португалски йезуитски свещеник Себащиао Родригеш (базиран на историческата италианска фигура Джузепе Киара) пътува до Япония, за да помогне на местната църква и да разследва информацията, че неговият наставник, йезуитски свещеник в Япония на име Ферейра, базиран на Кристиаво Ферейра, е извършил вероотстъпничество. По-малко от половината от книгата е писменото списание на Родригеш, докато другата половина от книгата е написана или от трето лице, или под формата на писмата на други, свързани с разказа. Романът разказва изпитанията на християните и нарастващите трудности, претърпени от Родригес и въпросите и съмненията, през които преминава героя.

Родригеш и неговият спътник Франсиско Гарпе (също йезуитски свещеник) пристигат в Япония през 1639 г. Там те намират местното християнско население, което е принудено да крие вярата си. За заловят скритите християни, служителите по сигурността принуждават заподозрените християни да потъпчат фуми-е, издълбан образ на Христос . Онези, които отказват, биват затворени и убити чрез овесване в яма (ана-цуруши), което означава, че жертвата е окачена с главата надолу над яма и бавно обезкървена.

Родригеш и Гарпе в крайна сметка са заловени и принудени да плуват, докато японските християни жертват живота си за вярата. Няма слава в тези мъченически убийства, както Родригеш винаги си е представял, а само бруталност и жестокост. Преди пристигането на Родригеш властите се опитват да принудят свещениците да се откажат от вярата си, като ги измъчват. Започвайки с Ферейра, те измъчват и други християни, докато свещениците гледат, казвайки на свещениците, че всичко, което трябва да направят, е да се откажат от вярата си, за да сложат край на страданията на стадото.

Дневникът на Родригеш представя премеждията му: той разбира страданието заради собствената вяра; но той се бори с въпроса дали е егоцентрично и безмилостно да откаже да се отрече, когато по този начин ще сложи край на страданието на другия. В кулминационния момент Родригеш чува стоновете на онези, които са се отрекли, но трябва да останат в ямата, докато погази образа на Христос. Докато Родригес гледа фуми-е, Христос нарушава мълчанието си: „Настъпи ме, позволявам ти. Настъпи ме. Аз най-добре разбирам колко те боли кракът. Настъпи ме. Позволявам ти. Аз дойдох на този свят, за да ме тъпчете, затова понесох кръста – за да облекча болката ви." След тези думи, Родригес поставя крак върху фуми-е.

Тогава, един служител казва на Родригес: „Отче, не бяхте победени от нас, а от това кално блато, Япония“.[1]

Приемане[редактиране | редактиране на кода]

Получава наградата „Танизаки“ за най-добра пълнометражна литература за годината. Също така става обект на обширен анализ. Джон Ъпдайк го нарича в рецензия, публикувана от „Ню Йоркър“, „забележително произведение, мрачно, деликатно и поразително съпричастно изследване на млад португалски мисионер по време на безмилостното преследване на японските християни в началото на XVII век“.[2] Уилям Кавано подчертава „дълбоката морална двусмислица“ на романа, дължаща се на изобразяването на Бог, който „е избрал не да премахне страданието, а да страда с човечеството“.[3]

„Мълчание“ не е приет незабавно добре сред японските католици, вякои от които са сред някои от най-суровите критици на романа. Вместо това популярността на романа е засилена от „леви студенти“, които виждат връзка с тежкото положение на японските марксисти в обстоятелствата на Родригеш. Романът е сравнен по-специално със „Силата и славата“ на Греъм Грийн, което дава на Ендо псевдонима „Японският Греъм Грийн“.[4]

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Освен сценичната версия на Ендо, „Златната страна“, има и няколко адаптации.

Филми[редактиране | редактиране на кода]

Масахиро Шинода режисира филма „ Тишина“ от 1971 г., адаптация по романа.[5]

Той е преработен от Жоао Марио Грило като „Очите на Азия“ през 1996 г.[6]

През 2016 г. романът е адаптиран във филм, наречен също Мълчание, режисиран от Мартин Скорсезе, по сценарий на Джей Кокс и Скорсезе, с участието на Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър, Лиъм Нийсън, Таданобу Асано и Сиаран Хиндс .[7] Премиерата на филма е в Папския източен институт в Рим на 29 ноември 2016 г.[8]

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Композиторът и поет Тейзо Мацумура пише либретото и музиката за опера със същото заглавие, чиято премиера е в Новия национален театър в Токио през 2000 г.[9] Романът вдъхновява Симфония № 3, „Мълчание“, композирана през 2002 г. от шотландския музикант Джеймс МакМилан.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Francis Mathy, SJ, of Sophia University, (1974), „Introduction“, Endo Shusaku, Wonderful Fool (Obaka San), Tokyo: Tuttle, p. 6, ISBN 9780068598534.
  2. ↑ Updike, John. From Fumie to Sony // The New Yorker 55.48. 1980. с. 94.
  3. ↑ "The god of silence: Shusaku Endo's reading of the Passion – critique of the Japanese novel 'Silence'" by William T. Cavanaugh, Commonweal, March 13, 1998
  4. ↑ Hoffer, B. Shusaku Endo and Graham Greene: Cross-Cultural Influences in Literary Structure // Language & Literature 28. 2003. с. 127.
  5. ↑ „Chinmoku (1971)“, Internet Movie Database (accessed 20 February 2010)
  6. ↑ Bradshaw, Peter. Silence review: the last temptation of Liam Neeson in Scorsese's shattering epic // Посетен на 19 January 2017.
  7. ↑ Silence (2016)
  8. ↑ Nick Vivarelli. Martin Scorsese Meets Pope Francis and Talks Jesuit History Prior to 'Silence' Screening // Variety. On Tuesday, 'Silence' screened for roughly 300 Jesuit priests at the Pontifical Oriental Institute in Rome, in what amounted to the film's de facto world premiere. Attendees were able to discuss the film with Scorsese afterwards.
  9. ↑ "Tokyo NNT website" (accessed 15 February 2011)
  10. ↑ "BBCSSO/Runnicles" by Rowena Smith, The Guardian, 28 April 2008
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мълчание_(роман_на_Ендо)&oldid=12027351“.