Надворен съветник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Надворен съветник
еполет
(1883 г.)
пагон
(1901—1910 г.)
петлици за шинели
(1904 г.)
Граждански (цивилен) чин 7-и клас в Таблицата на ранговете

Надворен съветник (на руски: Надворный советник) e цивилен (граждански) чин от 7-и клас съгласно Таблицата на ранговете в Руската империя.

Описание на чина[редактиране | редактиране на кода]

Чинът съответства на военните звания подполковник от армията, капитан от гвардията, капитан от гвардейската кавалерия, войскови старшина сред казаците и капитан II ранг във флота.[1] Официалнота обръщение към лица с този чин е: „Ваше високоблагородие.[2] Отличителните знаци на този чим са двойка петлици или пагони с три звезди.

До 1745 г. този чин е спадал към 8-ми клас съгласно Таблицата на ранговете, по-късно – към 7-ми.[3] Изначално лицата, които се издигат до този чин, получават правото на потомствено благородство, обаче след реформа от 1845 г. – само на лично.[4] От началото на XIX век всички професори и извънредни академици получават право на този чин. Това води до факта, че повечето от изтъкнатите руски учени по него време (преди 1845 г.) получават потомствено благородство.

Названието на чина произлиза от длъжността съветник на така наречения „надворен съд“ (известен също като „придворен съд“), който представлява съд при двора (двореца) на монарх. Въпреки, че тези съдилища са премахнати през 1726 г., чинът просъществува до 12 ноември 1917 г. – датата на влизане в сила на Декрета за унищожаване на съсловията и гражданските чинове в хода на Руската революция от 1917 г. и рухването на империята,[5] след което е създаден Съюзът на съветските социалистически републики.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мурашев, Геннадий Артемьевич. Титулы, чины, награды. 3-е изд. Санкт-Петербург, Полигон, 2002. ISBN 5-89173-083-9. (на руски)
  2. Высокоблагородие // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. VIIa: Выговский — Гальбан. Санкт-Петербург, Типо-Литографія И. А. Ефрона, 1892. с. 550. (на руски)
  3. Шепелёв, Леонид Ефимович. Титулы, мундиры, ордена в Российской империи. Москва, Наука, 1991. с. 113–114. (на руски)
  4. О порядке приобретения дворянства службою. О порядке приобретения дворянства службою // Полное собрание законов Российской Империи. Собрание Второе. Т. XX. Отделение 1. Санкт-Петербург, Типография II отделения Собственной Его Императорского Величества канцелярии, 1846. № 19086. с. 450–451. (на руски)
  5. Декрет об уничтожении сословий и гражданских чинов // Декреты Советской власти. Т. I: 25 октября 1917 г. — 16 марта 1918 г. Москва, Государственное издательство политической литературы, 1957. ISBN 5-250-00390-7. с. 72. Посетен на 2024-05-01. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Надворный советник“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​