Назореи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Назореи, ед.ч. назорей са хора или човек дал обет да се посвети на Бога.

Назореите са последователите на Исус Христос и неговото учение - дванадесетте апостоли и седемдесетте апостоли. Те са създатели на сектата на назореите в юдаизма, като са наричани още юдео-християни. Прерастват в политическо учение - партия (донякъде и в подкрепа на Партия) в Римската империя (виж също и ранно християнство).[1]

Етимология[редактиране | edit source]

Вън от спора за историческата личност на Исус Христос, произходът на назорейското движение се изразява в обета на въздържанието от употребата на грозде и продукти от грозде (най-вече вино), подстригване на косата, и недокосване до мъртвите. Степента на святост при назореите е аналогична до светостта на Коените и дори на първосвещеника. В случай на нарушение на обет назорея си бръсне главата, принася изкупителна жертва във Втория храм, и започва изпълнението на обета си наново. По аналогичен начин по време на Тайната вечеря, Исус дава на учениците си да пият вино, казвайки им, че пият от неговата кръв, като преди това е разчупил пасхалния безквасен хляб - маца казвайки им, че това е неговото Божие тяло:

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.

И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;

защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.

(Мат. 26:28-30)

За назореите споменава еврейския историк Йосиф Флавий и Талмудата. Терминът се използва също така понякога като означение "от Назарет" (т.е. местно лице на библейския град Назарет, едно от двете предполагаеми рождени места на Спасителя). Според предсказанията на Мойсей, еврейския месия ще се роди във Витлеем, другото място сочено като родно на Исус.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Льомер, Андре. История на еврейския народ, глава IX, Възстановяването и краят на Еврейското царство (142-70 г.) III. Иродовата династия и Римската империя (37 г. пр.н.е. - 66), 2. Наследството на Ирод (4 пр.н.е. - 41), c) Назореи, стр. 107. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]