Нахман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Раби Нахман от Брацлав (4 април 1772, Меджибуж — 16 октомври 1810, Уман) e основател на бреславското течение в хасидизма.

Раби Нахман от Брацлав е правнук на основателя на хасидизма Исроел Баал Шем Тов (известен с кратко име Бещ). Родителите на раби Нахман са раби Симха (син на раби Нахман от Городенка, един от най-близките ученици и последователи на Бещ) и Фейга (внучка на Бещ). Детството на раби Нахман минава в среда, наситена с хасидски предания. Малко преди бар-мицва той пише сборник с афоризми за различни страни на еврейския духовен живот «Книга за нравствените качества». След брака си на 13 години раби Нахман се премества да живее в къщата на тъста си Осятен близо до Киев. Раби Нахман много време прекарва в молитви в близката горичка, постоянно пости и задълбочено изучава кабалата. След смъртта на тъста си се премества да живее в Медведивка, където започва да се оформя стилът на бъдещия бреславски хасидизъм.

Раби Нахман обвинява другите лидери на хасидизма за упадъка на хасидското движение. През 1798 пътува до Ерец Исраел - посещава Цфат и Тверия, но не успява да стигне до Йерусалим поради похода на Наполеон Бонапарт. През 1802 се връща в Украйна. След завръщенето си възобновява борбата си с другите лидери на хасидизма, известна в литературата под името ямей а-цраот («време на мъки» на староеврейски). Раби Нахман няколко пъти сменя местожителството си. Най-накрая раби Нахман се заселва в Брацлав (на полски Bracław, на руски Браславль). Тук раби Нахман се запознава с раби Носон (Натан) Щернгарц, който става негов последовател и посвещава живота си на опазването на наследството и на разпространението на учението на раби Нахман.

През 1810 раби Нахман се преселва в Уман, където няколко години преди раждането му се случва гайдамацкото клане. «Душите на умрелите за вярата ме чакат». Там той умира от туберкулоза и е погребан на еврейското гробище до загиналите по време на клането.