Николай Каразин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Каразин
руски офицер и творец
Nikolay Nikolayevich Karazin.jpg
Роден: 1842 г.
Харковска губерния, Русия
Починал: 19 декември 1908 г.
(на 66 г.)
Гатчино, Русия

Николай Николаевич Каразин е руски офицер, капитан, етнограф, художник, писател, публицист, академик, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | edit source]

Николай Каразин е роден през 1842 г. в Богоухановски уезд, Харковска губерния (Русия). Семейството е на потомствен дворяни Ориентира се към военното поприще. През 1862 г. завършва II-и Московски Кадетски корпус. Действителна военна служба започва като офицер в Казански Драгунски полк. Участва в потушаването на Варшавското въстание. Военно звание щабс-капитан.

Излиза в оставка от Руската армия и постъпва в Художествената академия (1865). Ученик на известния руски баталист Б. Вилевалд. През 1867 г. отново постъпва в Руската армия. Участва в Бухарския поход като офицер в V-и Туркестански Линеен батальон. Награден със „Златно оръжие за храброст“. След войната служи в IV-и Туркестански Линеен батальон. Повишен е във военно звание капитан.

Творческа работа[редактиране | edit source]

В края на 1870 г. за втори път напуска службата в Руската армия и се отдава на литературна и художествена дейност. Създава първите в Русия, художествени пощенски картички. Участва в експедиция на Руското Географско дружество по р. Амударя. Рисунките от експедицията, му спечелват популярност. Получава награди от географските изложения в Париж и Лондон. За пръв път ги публикува в Всемирная енциклопедия. Член на Руското Географско дружество.

Н. Каразин, „Зимой за хворостом“ 1888 г.

През 80-те години на XIX век е командирован в Туркестан по темата Похода в Хива и Бухара. Светът на художествените му творби са източните покрайнини на Руската империя, природата на Средна Азия, азиатския човешки тип и Руската армия. Резултатът е серия от големи батални картини:

  • Превземането на Ташкент
  • Влизането на Руската армия в Самарканд
  • Превземането на Махрама
  • Хивинския поход и др.

Художествената сила в работите на Каразин е в акварела и илюстрацията. Работите му се отличават с ефекта на светлината, яркия контраст, оригинална композиция и лекота в изпълнението. Член на Художествената академия (1907). Присъдено му е почетното звание академик

Литературните му прозведения надхвърлят 20 тома. Най-известните му повести са :

  • „На далеких окрайнах“
  • „Погоня за наживой“
  • „Двуногий волк“ и др.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | edit source]

По време на Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к „Новое время“. Публицистиката му е предимно с военна и етнографска тематика. Сътрудник на „Иллюстрированная хроника войны“. Рисува с молив, акварел и масло. Дава ясна картина на походния и боен живот на Руската армия на Балканския военен театър. Публикува военни илюстрации в най-добрите световни издания. Оставя огромен брой скици, ескизи, винетки и походен дневник озаглавен „Дунай в огне“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София 1986, с. 99