Николай Каразин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Каразин
Nikolay Nikolayevich Karazin.jpg
Роден
Харковска губерния, Русия
Починал
Гатчино, Русия
Националност Флаг на Русия Русия
Професия офицер, капитан, етнограф, художник, писател, публицист
Награди Орден „Света Ана” Орден „Свети Владимир”
Николай Каразин в Общомедия

Николай Николаевич Каразин е руски офицер, капитан, етнограф, художник, писател, публицист, академик, военен кореспондент в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Каразин е роден през 1842 г. в Богоухановски уезд, Харковска губерния (Русия). Семейството е на потомствен дворяни Ориентира се към военното поприще. През 1862 г. завършва II-и Московски Кадетски корпус. Действителна военна служба започва като офицер в Казански Драгунски полк. Участва в потушаването на Варшавското въстание. Военно звание щабс-капитан.

Излиза в оставка от Руската армия и постъпва в Художествената академия (1865). Ученик на известния руски баталист Б. Вилевалд. През 1867 г. отново постъпва в Руската армия. Участва в Бухарския поход като офицер в V-и Туркестански Линеен батальон. Награден със „Златно оръжие за храброст“. След войната служи в IV-и Туркестански Линеен батальон. Повишен е във военно звание капитан.

Творческа работа[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1870 г. за втори път напуска службата в Руската армия и се отдава на литературна и художествена дейност. Създава първите в Русия, художествени пощенски картички. Участва в експедиция на Руското Географско дружество по р. Амударя. Рисунките от експедицията, му спечелват популярност. Получава награди от географските изложения в Париж и Лондон. За пръв път ги публикува в Всемирная енциклопедия. Член на Руското Географско дружество.

Н. Каразин, „Зимой за хворостом“ 1888 г.

През 80-те години на XIX век е командирован в Туркестан по темата Похода в Хива и Бухара. Светът на художествените му творби са източните покрайнини на Руската империя, природата на Средна Азия, азиатския човешки тип и Руската армия. Резултатът е серия от големи батални картини:

  • Превземането на Ташкент
  • Влизането на Руската армия в Самарканд
  • Превземането на Махрама
  • Хивинския поход и др.

Художествената сила в работите на Каразин е в акварела и илюстрацията. Работите му се отличават с ефекта на светлината, яркия контраст, оригинална композиция и лекота в изпълнението. Член на Художествената академия (1907). Присъдено му е почетното звание академик

Литературните му прозведения надхвърлят 20 тома. Най-известните му повести са :

  • „На далеких окрайнах“
  • „Погоня за наживой“
  • „Двуногий волк“ и др.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на в-к „Новое время“. Публицистиката му е предимно с военна и етнографска тематика. Сътрудник на „Иллюстрированная хроника войны“. Рисува с молив, акварел и масло. Дава ясна картина на походния и боен живот на Руската армия на Балканския военен театър. Публикува военни илюстрации в най-добрите световни издания. Оставя огромен брой скици, ескизи, винетки и походен дневник озаглавен „Дунай в огне“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София 1986, с. 99