Никола Каназирев
| Никола Каназирев | |
| български търговец и революционер | |
![Никола Каназирев, дъщерите му Райна и Ана и съпругът на Ана – Петър Димов[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Nikola_Kanazirev_with_his_family.jpg) Никола Каназирев, дъщерите му Райна и Ана и съпругът на Ана – Петър Димов[1] | |
| Роден | Никола Тодоров Каназирев
1841 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Тодор Каназирев |
| Деца | Петър Каназирев Иван Каназирев Владимир Каназирев Владислав Каназирев Райна Каназирева |
| Други роднини | Ерсен Каназирев (дядо) Райна Стоянова (внучка) |
Никола Тодоров Каназирев е български възрожденски деец и революционер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Каназирев е роден през 1841 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Тодор Каназирев и внук на Ерсен Каназирев - видни възрожденци и борци за утвърждаване на българщината в Разлога. Подобно на баща си Никола Каназирев е член на Мехомийската българска община. Влиза в основания от Васил Левски революционен комитет в Мехомия през 1869 година. Участва в подготовката на въстание в 1876 година. След разкрития на властите е задържан и затворен в Неврокоп. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев Гоце Делчев основава мехомийския революционен комитет, в който влизат синовете му Иван и Владислав. Другият му син Владимир е военен и деец на ВМОК, Петър Каназирев е виден търговец и дарител, а дъщерите му Мария, Ана, Райна и Елена са учителки.[2][3]
В 1909 година Никола Каназирев дарява на общината нива за построяване на нова църква в Мехомия.[4]
Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]
| Ерсен Каназирев (XVIII - XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Каназирев (1815 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Манушкина | Никола Каназирев (1841 - 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Каназирева (1861 - ?) | Ана Каназирева (1867 - ?) | Петър Каназирев (1870 - 1931) | Иван Каназирев (1872 - 1920) | Владислав Каназирев (1876 - 1950) | Владимир Каназирев (1879 - 1962) | Юрдан Стоянов (1869 - 1910) | Райна Каназирева (1882 - ?) | Милан Грашев (1880 - 1924) | Елена Каназирева (1886 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Стоянова (1907 - 1977) | Иван Стоянов | Живка Грашева | Здравка Грашева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ДА – Благоевград, фонд 742, опис 1, а.е. 271, л. 1
- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 417.
- ↑ Кадурина, Емилия. Извори на вяра и българщина. Църквите в Разлог // Разложки светилници, стр. 2. Инициативен комитет - гр. Разлог, 15 юни 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-11. Посетен на 31 януари 2015.
