Нови Тарг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нови Тарг
Nowy Targ
    Герб
Църква „Св. Екатерина Александрийска"
Църква „Св. Екатерина Александрийска"
Полша
Red pog.png
Нови Тарг
Малополско войводство
Red pog.png
Нови Тарг
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Малополско войводство
Повят (окръг) Новотаргски окръг
Гмина (община) Нови Тарг
Площ 51,07 km²
Население (2014) 33 672 души
Кмет Ма̀рек Станѝслав Фрижлѐвич
Пощенски код от 34-400 до 34-403
Телефонен код (+48) 18
МПС код KNT
Официален сайт http://www.nowytarg.pl
Нови Тарг в Общомедия

Нови Тарг или Кралски свободен град Нови Тарг (на полски : Nowy Targ, Królewskie Wolne Miasto Nowy Targ ; латински : Novum Forum ; немски : Neumarkt ; словашки : Nový Targ) е град в Южна Полша, Малополско войводство. Административен център е на Новотаргски окръг, както и на селската Новотаргска община без да е част от нея. Самият град е обособен в самостоятелна градска община с площ 51,07 км2.[1]

География[редактиране | edit source]

Градът е столица на етно-културната област Подхале, която е част от историческия регион Малополша. Разположен е при сливането на реките Чарни Дунайец и Бяли Дунайец. Отстои на 86 км южно от Краков, на 21 км северно от Закопане и на 78 км югозападно от Нови Сонч.

История[редактиране | edit source]

Първото споменаване на селището в писмен източник датира от 1326 г. Получава градски права през 1346 г. от крал Кажимеж III Велики. В периода (1975 - 1998) е част от Новосондешкото войводство.

Население[редактиране | edit source]

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 33 672 души. Гъстотата е 659души/км2.[1]

Спорт[редактиране | edit source]

Градът е дом на хокейния клуб Подхале (Нови Тарг).

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени в Нови Тарг:[редактиране | edit source]

Градове партньори[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 97 (посетен на 09.10.2014 г.)