Величка (Полша)
Тази статия е за града в Полша. За селото в България вижте Величка.
| Град
Величка
Wieliczka
|
Величка (на полски : Wieliczka, произнася се на полски с меко В, Вьеличка) е град в Южна Полша, Малополско войводство. Административен център е на Велички окръг и на Величка община. Заема площ от 13,41 км2.
Съдържание |
География[редактиране]
Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е на около 17 km от Краков.
История[редактиране]
Споменава се за първи път в папски документ от 1125 година. През 1290 година е обявен за град от Пшемисъл II. При Първата подялба на Полша е присъден на Хабсбургската Империя, в чийто състав остава под името Грос Залце (на немски: Groß Salze) до 1918 г.
Солна мина[редактиране]
Обявена за защита от ЮНЕСКО. След изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е прокопан през 1280 година. От тогава насам шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи) са разширени на обща дължина 300 километра на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята. През 15 век се появяват първите дървени машини, а от 17 век се използват и коне за транспорт на рудата. Търговията със сол носи на тогавашното кралство до 30% от приходите му. Туристите обикновено се допускат до 130 м под земята.
Много известни личности посещават мината от създаването ѝ, някои от които са Коперник, Гьоте, Хумболт, Менделеев, папа Йоан Павел II.
Галериите ѝ са пълни със скулптури от солни кристали изработени със завидно майсторство. Поради влажния въздух, който издишват посетителите, много произведения се деформират и оцветяват. Новите въздушни системи позволяват поне в главните зали отвлажняване на въздуха. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби. Някои зали могат да се наемат за екстравагантно празнуване. Издълбана в гигантски кристал от зелена сол е и дългата 54 метра капела на света княгиня Кинга.
В 1918 година мината се национализира.
През Втората световна война мината се използва за склад на запаси.
От 1993 година добивът в мината се прекратява и мината става изключително туристически обект.
Личности[редактиране]
- Павел Монцивода (р. 1967), бас китарист
Побратимени градове[редактиране]
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||