Величка (Полша)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Полша. За селото в България вижте Величка.

Величка
Wieliczka
    Герб
Замъкът в града
Замъкът в града
Полша
Red pog.png
Величка
Малополско войводство
Red pog.png
Величка
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Малополско войводство
Окръг Велички окръг
Община Величка
Площ 13,41 km²
Население (2014) 21 318 души
Кмет А̀ртур Ко̀зьол
Основаване 1123-1127
Пощенски код 32-020
Телефонен код (+48) 12
МПС код KWI
Официален сайт http://www.kopalnia.pl
Величка в Общомедия

Велѝчка (на полски : Wieliczka) е град в Южна Полша, Малополско войводство. Административен център е на Велички окръг и на градско-селската Величка община. Заема площ от 13,41 км2.[1]

География[редактиране | edit source]

Градът се намира в историческия регион Малополша. Разположен е на около 17 km от Краков.

История[редактиране | edit source]

Споменава се за първи път в папски документ от 1125 година. През 1290 година е обявен за град от Пшемисъл II. При Първата подялба на Полша е присъден на Хабсбургската Империя, в чийто състав остава под името Грос Залце (на немски: Groß Salze) до 1918 г.

Население[редактиране | edit source]

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 21 318 души. Гъстотата е 1 590 души/км2.[1]

Солна мина[редактиране | edit source]

Обявена за защита от ЮНЕСКО. След изчерпването на солните източници на повърхността през средата на 13 век, започва търсенето на подземни солни залежи (солни кристали). Първият тунел в мината е прокопан през 1280 година. От тогава насам шахтите, заедно с природните образувания (подземни езера и проходи) са разширени на обща дължина 300 километра на 9 етажа, достигащи 327 метра под земята. През 15 век се появяват първите дървени машини, а от 17 век се използват и коне за транспорт на рудата. Търговията със сол носи на тогавашното кралство до 30% от приходите му. Туристите обикновено се допускат до 130 м под земята.

Тайна вечеря от да Винчи издълбана в солната скала

Много известни личности посещават мината от създаването ѝ, някои от които са Коперник, Гьоте, Хумболт, Менделеев, папа Йоан Павел II.

Подземната капела на света Кинга

Галериите ѝ са пълни със скулптури от солни кристали изработени със завидно майсторство. Поради влажния въздух, който издишват посетителите, много произведения се деформират и оцветяват. Новите въздушни системи позволяват поне в главните зали отвлажняване на въздуха. В подземните зали се намират катедрали, параклиси, езера и изложби. Някои зали могат да се наемат за екстравагантно празнуване. Издълбана в гигантски кристал от зелена сол е и дългата 54 метра капела на света княгиня Кинга.

В 1918 година мината се национализира.

През Втората световна война мината се използва за склад на запаси.

От 1993 година добивът в мината се прекратява и мината става изключително туристически обект.

Личности[редактиране | edit source]

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 101 (посетен на 09.10.2014 г.)


Панорамен изглед от Величка