Обезпокоеният рибар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обезпокоеният рибар
Gestoorde hengelaar
РежисьориМахиел Хендрикус Ладе
Йоханес Вилхелм Меркелбах
ПродуцентиМахиел Хендрикус Ладе
В ролитеЛион Солсер
Пиет Хесе
ОператорМахиел Хендрикус Ладе
Филмово студиоЕерст Недерладш Ателие
Жанркъсометражен
комедия
Премиера28 ноември 1896
Страна Нидерландия
Езикням филм
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb

„Обезпокоеният рибар“ (на нидерландски: Gestoorde hengelaar) е нидерландска късометражна няма комедия от 1896 година[1] на режисьорите Махиел Хендрикус Ладе и Йоханес Вилхелм Меркелбах[2] с участието на известните по това време комици Лион Солсер и Пиет Хесе.[3] Той е първият в историята на кинематографията нидерландски игрален филм.[4]

Премиерата на филма пред публика се състои на 28 ноември 1896 година. Той е бил част от програмата на пътуващото кино на Кристиаан Слиекер[5], „Гранд театър Едисън“. Прожекцията се е състояла в „Парктуин Тиволи“ в Утрехт.[1][6]

Кадри от филма не са достигнали до наши дни и той се смята за изгубен. Единственото, което се знае за филма е, че той е бил комедийна сценка, което става известно от рекламните плакати, разпространени от Слиекер.[1]

Прожектирането на филма в киното на Слиекер е ставало с помощта на кинематограф, произведен в Берлин, Германия.[5] Прожекциите са протичали под акомпанимента на музика, изсвирена на орган.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gestoorde hengelaar в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​