Овен (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Овен.

Овен
Карта на съзвездието Овен
Информация
Латинско име Aries
Съкращение Ari
Символизира Овен
Ректасцензия 3h
Деклинация 20°
Площ 441кв. градуса
39 в класацията
Главни звезди 2
Най-ярка звезда Хамал (α Ari)
(Видима величина 2,23)
Метеорни потоци *Майски ариетиди
Съседни
съзвездия
* Персей
Видимо на ширини между +90° and −60°
Най-добра видимост в 21:00 през месец декември

Овен е зодиакално съзвездие, разположено малко на север от небесния екватор. То няма характерна фигура. Трите му най-светли звезди образуват леко извита дъга. През това съзвездие Слънцето преминава от края на април до средата на май. Първи знак в зодиака. Съзвездието има важно астрологическо значение, защото в античността в него се е намирала точката на пролетното равноденствие, т.е. точката, в която Слънцето пресича небесния екватор при движението си от юг на север. В резултат на прецесията точката на пролетното равноденствие сега е изместена в съседното съзвездие Риби. След 600 години точката на пролетното равноденствие отново ще се върне в съзвездието Овен.

Името на съзвездието е превод от латинското му название — Aries. Символизира митологичният овен, чието златно руно е било търсено от Язон и аргонавтите.

Ярки звезди[редактиране | edit source]

  • α Ari (чете се Алфа Ариетис) - Хамал - жълт гигант от 2,23 величина, спектрален клас К2, има диаметър 2 пъти по-голям от слънчевия. Името произхожда от арабска дума за овца .
  • β Ari (чете се Бета Ариетис) - Шератан - величина 2.27, спектър А5. Това е спектрално двойна звезда с период 107 години. Името идва от арабското "ал шарат" , означаващо "знак", т.е. знак за започващата пролет.

Двойни звезди[редактиране | edit source]

  • γ Ari (чете се Гама Ариетис) - двойка бели звезди от 4.8 величина, отстоящи на 8" /ъглови секунди/ една от друга, леко различими в малък телескоп.
  • ε Ari (чете се Епсилон Ариетис) - тясна двойна звезда, компонентите и са съответно 5.2 и 5.5 величина, отстоящи на 1,7" /ъглови секунди/. Разделянето е възможно само при много добри атмосферни условия с поне 6 инчов /150 мм/ телескоп и увеличение поне х200.
  • λ Ari (чете се Ламбда Ариетис) - широка двойна звезда, бяла звезда от 4.9 величина и спътник от 7.4 величина, раздалечени на 38" /ъглови секунди/. Лесно се наблюдава в бинокъл.
  • π Ari (чете се Пи Ариетис) - синьо-бяла звезда от 5 величина със спътник от 8 величина, на разстояние 3,2". Разделя се в любителски телескоп при увеличение поне х120 - х130. Според някои източници двете звезди нямат физическа връзка помежду си и са само оптична двойка.

Галактики[редактиране | edit source]

  • NGC 772 - спирална галактика със странна форма — има само един спирален ръкав. Намира се на един ъглов градус от двойната звезда γ Ari. Галактиката има относителна звездна величина 10.3, видим размер 7,1' x 4,5'. Труден обект за любителската техника. Според доклади на любители-астрономи във visualdeepsky.org [1] е забелязвана с помощта на 8 инчов /200 мм./ телескоп при перфектни атмосферни условия.

Метеорни потоци[редактиране | edit source]

В съзвездието Овен са радиантите на три не много обилни метеорни потока — Майски ариетиди, Епсилон ариетиди, Юнски ариетиди. Максимумите и на трите са в такъв период на годината, когато съзвездието е в светлата част на небето и не могат да се наблюдават визуално. Четвърти известен метеорен поток, Ариес-триангулиди /с максимум през септември/ е регистриран за пръв път през 1993 г. В последните години има нулева активност и се счита за изчезнал.

Литература[редактиране | edit source]

  • Вселена. Голяма илюстрована енциклопедия. Колектив. изд.„Младинска книга”, С., 2008. ISBN 978549715194
  • Бонов, Ангел. Митове и легенди за съзвездията. изд.„Наука и изкуство”, С., 1976
  • Ян Ридпат, Уил Тирион. Космос. Мини-энциклопедия. Москва, 2001. ISBN 5-17-005551-X
  • Шимбалев, А.А. Атлас звездного неба. Минск, 2004. ISBN 985-13-2082-X
  • Moore, Patrick. The Astronomy Encyclopedia. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0195218336


  1. 13-та зодия