Орел (съзвездие)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Орел.

Орел
Карта на съзвездието Орел
Информация
Латинско име Aquila
Съкращение Aql
Символизира Митологичен орел
Ректасцензия 20h
Деклинация
Площ 652кв. градуса
22 в класацията
Главни звезди 8
Най-ярка звезда Алтаир (α Aql)
(Видима величина 0.77)
Метеорни потоци няма
Съседни
съзвездия
* Стрела
Видимо на ширини между +85° and −75°
Най-добра видимост в 21:00 през месец Август

Орел е екваториално съзвездие, през което преминава един от най-красивите участъци на Млечния път. Съзвездието изобразява митологичната птица, която в продължение на 30 хил. години кълвала прикования към скалата Прометей, наказан от боговете, защото е дал на хората божествения огън. След като Прометей бил освободен от Херкулес, орелът бил поставен от боговете като съзвездие.

Ярки звезди[редактиране | edit source]

α/алфа/Aql - Алтаир - бяла звезда, 0.8 величина, спектър А7. На арабски името му означава "летящата". Една от най-близките до нас звезди, на разстояние 17 св. години. Диаметърът ѝ е почти равен на диаметъра на Слънцето, но поради по-високата си температура има и по-голяма светимост. Скоростта на околоосното въртене е огромна - прави един оборот за 6.5 часа. В резултат от чудовищните центробежни сили, екваториалният диаметър на Алтаир е два пъти по-голям от полярния - т.е. звездата е силно сплесната откъм полюсите. Алтаир, заедно със звездите Денеб /съзв. Лебед/ и Вега /съзв. Лира/ образува т.нар. летен триъгълник.

β/бета/Aql - Алшаин - оранжева звезда, 3.9 величина, спектър К0. Името и произхожда от персийското наименование на съзвездието Орел - Шахин /сокол/. На 13 ъглови секунди от главната звезда се намира втори компонент от 12 зв. величина. Поради голямата разлика в блясъка между двете звезди е необходим поне 10 инчов /250 мм/ телескоп, за да бъде видян втория компонент.

γ /гама/Aql - Таразед - оранжева звезда, 2.8 величина, спектър К2. Счита се, че името произхожда от персийски израз за нападащ сокол.

ζ /дзета/Aql - Денеб ел Окаб - бяла звезда, 3.02 величина, спектър А0. На арабски името и означава "опашката на орела", но според съвременното очертание на съзвездието е по-скоро рамото на птицата.

Променливи звезди[редактиране | edit source]

η/ета/Aql - една от най-ярките цефеиди /пулсираща с постоянен период звезда/, която може да се наблюдава с просто око. Блясъкът и се изменя от 3.6 до 4.5 величина на всеки 7,2 дни. Спектър G0. Диаметър 48 млн. километра. Масата и е 13 пъти по-голяма от слънчевата, а плътността и е само 0.0003 от плътността на Слънцето. Интересно е да се отбележи, че звездата която е дала името на този тип променливи звезди /делта Цефей/, е установена като променлива през 1784 г., а η/ета/Орел - през 1783. Т.е. фактът, че този клас звезди е наречен "цефеиди", а не "аквилиди" е историческа несправедливост.

V Aql - променлива звезда, на която блясъкът се изменя от 6.6 до 8.4 величина. Червен гигант. Една от най-наситено червените звезди.

Двойни звезди[редактиране | edit source]

15 Aql - оранжев гигант от 5 величина със спътник от 7 величина, които лесно се разделят в неголям телескоп.

57 Aql - двойка звезди от 6 величина, лесно разделима в неголям телескоп.

Разсеян звезден куп[редактиране | edit source]

NGC 6709 - видим размер 13', относителна яркост - 6.3 величина. Съдържа около 60 звезди. Единственият звезден куп в съзвездието Орел, достъпен за наблюдение с любителска техника.

Планетарни мъглявини[редактиране | edit source]

NGC 6781 - планетарна мъглявина с доста голям видим диаметър / 1.8' /, но ниска повърхностна яркост - 12 зв. величина. Препоръчителен е поне 8 инчов /200 мм./ любителски телескоп, за да бъде видяна елиптичната форма на тази мъглявина.

NGC 6803 - малко по-ярка от NGC 6781 /11.4 величина/, но с много малък видим диаметър - едва 6 ъглови секунди. Предизвикателство дори за големи любителски телескопи.

Тъмни мъглявини[редактиране | edit source]

В 142 и В 143 - двойка тъмни мъглявини - непрозрачни, с неправилна форма облаци от прах, които спират светлината в една от най-богатите на звезди зони в Млечния път. Намират се близо до Гама Орел /Таразед/. Обхващат площ с относителни размери 80'x50'