Орел (съзвездие)

Вижте пояснителната страница за други значения на Орел.

---

Орел
щракнете за по-голям размер
Латинско име	Aquila
Съкращение	Aql
Символизира	Митологичен орел
Ректасцензия	20 h
Деклинация	5°
Площ	652 кв. градуса 22 в класацията
Главни звезди	8
Най-ярка звезда	Алтаир (α Aql) (Видима величина 0.77)
Метеорни потоци	няма
Съседни съзвездия	Стрела Херкулес Змиеносец Змия Щит Стрелец Козирог Водолей Делфин
Видимо на ширини между +85° and −75° Най-добра видимост в 21:00 през месец Август

Орел е екваториално съзвездие, през което преминава един от най-красивите участъци на Млечния път. Съзвездието изобразява митологичната птица, която в продължение на 30 хил. години кълвала прикования към скалата Прометей, наказан от боговете, защото е дал на хората божествения огън. След като Прометей бил освободен от Херкулес, орелът бил поставен от боговете като съзвездие.

Ярки звезди

α/алфа/Aql - Алтаир - бяла звезда, 0.8 величина, спектър А7. На арабски името му означава "летящата". Една от най-близките до нас звезди, на разстояние 17 св. години. Диаметърът ѝ е почти равен на диаметъра на Слънцето, но поради по-високата си температура има и по-голяма светимост. Скоростта на околоосното въртене е огромна - прави един оборот за 6.5 часа. В резултат от чудовищните центробежни сили, екваториалният диаметър на Алтаир е два пъти по-голям от полярния - т.е. звездата е силно сплесната откъм полюсите. Алтаир, заедно със звездите Денеб /съзв. Лебед/ и Вега /съзв. Лира/ образува т.нар. летен триъгълник.

β/бета/Aql - Алшаин - оранжева звезда, 3.9 величина, спектър К0. Името и произхожда от персийското наименование на съзвездието Орел - Шахин /сокол/. На 13 ъглови секунди от главната звезда се намира втори компонент от 12 зв. величина. Поради голямата разлика в блясъка между двете звезди е необходим поне 10 инчов /250 мм/ телескоп, за да бъде видян втория компонент.

γ /гама/Aql - Таразед - оранжева звезда, 2.8 величина, спектър К2. Счита се, че името произхожда от персийски израз за нападащ сокол.

ζ /дзета/Aql - Денеб ел Окаб - бяла звезда, 3.02 величина, спектър А0. На арабски името и означава "опашката на орела", но според съвременното очертание на съзвездието е по-скоро рамото на птицата.

Променливи звезди

η/ета/Aql - една от най-ярките цефеиди /пулсираща с постоянен период звезда/, която може да се наблюдава с просто око. Блясъкът и се изменя от 3.6 до 4.5 величина на всеки 7,2 дни. Спектър G0. Диаметър 48 млн. километра. Масата и е 13 пъти по-голяма от слънчевата, а плътността и е само 0.0003 от плътността на Слънцето. Интересно е да се отбележи, че звездата която е дала името на този тип променливи звезди /делта Цефей/, е установена като променлива през 1784 г., а η/ета/Орел - през 1783. Т.е. фактът, че този клас звезди е наречен "цефеиди", а не "аквилиди" е историческа несправедливост.

V Aql - променлива звезда, на която блясъкът се изменя от 6.6 до 8.4 величина. Червен гигант. Една от най-наситено червените звезди.

Двойни звезди

15 Aql - оранжев гигант от 5 величина със спътник от 7 величина, които лесно се разделят в неголям телескоп.

57 Aql - двойка звезди от 6 величина, лесно разделима в неголям телескоп.

Разсеян звезден куп

NGC 6709 - видим размер 13', относителна яркост - 6.3 величина. Съдържа около 60 звезди. Единственият звезден куп в съзвездието Орел, достъпен за наблюдение с любителска техника.

Планетарни мъглявини

NGC 6781 - планетарна мъглявина с доста голям видим диаметър / 1.8' /, но ниска повърхностна яркост - 12 зв. величина. Препоръчителен е поне 8 инчов /200 мм./ любителски телескоп, за да бъде видяна елиптичната форма на тази мъглявина.

NGC 6803 - малко по-ярка от NGC 6781 /11.4 величина/, но с много малък видим диаметър - едва 6 ъглови секунди. Предизвикателство дори за големи любителски телескопи.

Тъмни мъглявини

В 142 и В 143 - двойка тъмни мъглявини - непрозрачни, с неправилна форма облаци от прах, които спират светлината в една от най-богатите на звезди зони в Млечния път. Намират се близо до Гама Орел /Таразед/. Обхващат площ с относителни размери 80'x50'