Омилетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Омилетика (от старогръцки: homiletikos - свързан с общуването и беседването, събеседването [1]) e този дял на реториката, който се занимава с въпросите на християнската проповед, тоест това е науката, която изследва теорията, принципите като структура и т.н., както и историята на църковната проповед. Определя се като наука за църковното красноречие или като църковна реторика. Омилетиката е самостоятелен дял на приложното богословие [2].

Омилетиката се занимава с подготовката и произнасянето на църковни проповеди [3] и други реторични жанрове с религиозно съдържание: поучителни слова, наставления, беседи и т.н. Тя разглежда проповедта като функция на Църквата и въобще като самостоятелно явление. Освен това омилетиката изучава законите на църковното красноречие през дадена историческа епоха и за отделни личности.

Източници[редактиране | edit source]

  1. homiletic (adj.) - 1640s, "of or having to do with sermons," from Late Latin homileticus, from Greek homiletikos "of conversation, affable," from homelein "associate with," from homilos. homiletic, Online Etymology Dictionary
  2. Омилетика. Теория на проповедта. Том 1. Анотация
  3. Православен речник

Библиография[редактиране | edit source]

  • Тодор Поптодоров, Практическа омилетика, Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2000

Външни препратки[редактиране | edit source]