Орман чифлик
Тази статия е за бившето село на територията на днешен дем Въртокоп, Гърция. За селото в община Сандански, България, със старо име Орман чифлик, вижте Дамяница.
| Орман чифлик Δενδρί | |
| — село — | |
  Орман чифлик  Орман чифлик  Орман чифлик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
Орман чифлик (на гръцки: Δενδρί, Дендри, до 1928 Ορμάν Τσιφλίκ, Орман Цифлик[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Въртокоп в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Орман чифлик е било разположено северно от село Ризово (Ризон) и южно от Въгени (Севастиана).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Орман чифлик е малко българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Орман чифлик (Orman-Tchilfik), Воденска епархия, живеят 78 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Орман чифлик (Orman tchifliq) е посочено като село във Воденска каза с 20 къщи и 75 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Орманъ чифликъ има 90 жители българи.[5]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орман чифлик (Orman Tchiflik) има 48 жители българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Орман чифлик остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Орман чифлик (Орман-чифлик) има 5 къщи славяни християни.[7] Селото не се споменава в преброяването от 1928 година.[2] Землището на селото е раздадено на бежански семейства, настанени в Ризово, затова селяните се изселват в околните села.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 32[2] | 14[2] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||
