Отмар Хицфелд
|
||||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||
Отмар Хицфелд (на немски Ottmar Hitzfeld) е бивш немски футболист, понастоящем треньор по футбол. Роден е на 12 януари 1949 г. в Льорах, провинция Баден-Вюртемберг Германия.
Състезателна кариера [редактиране]
Започва кариерата си като футболист в долните дивизии на немското първенство. Играе в тимовете на „ Щетен “ и „ Льорах“ , след това преминава в елитния швейцарски ФК Базел . Става шампион на страната за 1972 и 1973 г. През 1975 година преминава в Щутгарт , където остава три сезона и поставя рекорд в Бундеслигата като отбелязва 6 гола в един мач . Впоследствие се връща в Швейцария . Преминава през ФК Лугано и ФК Люцерн , там и завършва и футболната си кариера .
Треньорска кариера [редактиране]
През 1983 г. започва като треньор в скромния швейцарски клуб ФК Цуг, където остава една година и вкарва отбора в елита. През 1984 година приема офертата на ФК Аарау, където остава 4 години. С този отбор печели и първия си трофей като старши треньор - Купата на Швейцария през 1988 г. През 1988 г. застава начело на Грасхопер. За три години в отбора от Цюрих печели 4 трофея - две купи на страната и две шампионски титли. През 1991 г. Хицфелд получава оферта от отбора на Борусия Дортмунд. Още в първия си сезон извежда отбора до сребърните медали и място в европейските турнири. Достига финала за Купата на УЕФА , но губи от Ювентус. През 1995 година Борусия печели титлата в Бундеслигата. На следващата година отборът отново защитава трофея. Големият триумф на Хицфелд идва през 1997 година , когато макар да завършват трети в първенството, „жълто-черните“ се класират за Шампионската лига. Отборът е сензация в лигата и стига до финал, отново срещу Ювентус. В състава на „старата госпожа“ личат имената на Зинедин Зидан, Дидие Дешам и Кристиан Виери, Борусия побеждава с 3:1 и става европейски шампион за първи път в историята си, а Хитцфелд е награден с отличието „Най-добър треньор в света за годината“ . През 1998 година Отмар приема отправената от Байерн Мюнхен оферта. В края на първия си сезон начело на тима Отмар печели първенството и стига до финал за Купата на Германия. Хицфелд е начело на тима по време на драматичния финал в Шампионската лига с Манчестър Юнайтед, който баварците губят в последните секунди на мача. През следващият сезон Байерн печели дубъл в Германия и достига полуфиналите в Шампионската лига. През сезон 2000/01 Хицфелд извежда Байерн до трета поредна титла в Германия и този път в Шампионската лига след победа над Валенсия. По този начин Хицфелд става втория треньор в историята (след Ернст Хапел), който печели КЕШ с два различни отбора. Завоюва и Междуконтиненталната Купа след победа над Бока Хуниорс и за втори път става „Най-добър треньор в света за годината“ . В следващите три сезона Байерн не показва добри игри и макар да печели дубъл през сезон 2002/03, Хицфелд не съумява да запази поста си и договорът му с клуба е прекратен. На 1 февруари 2007 г. отново поема изпадналият в криза Байерн за да спаси сезона и да класира отбора за Шампионската лига. Не успява и е уволнен. След края на Европейското първенство по футбол 2008, Хицфелд поема националния отбор на Швейцария, като подписва договор е за две години.
Успехи [редактиране]
Състезател
- 2 пъти Шампион на Швейцария (ФК Базел 1972 и 1973)
- Купа на Швейцария (ФК Базел 1975)
- Голмайстор на Швейцарското първенство - 1973 - 18 гола
Треньор
- 3 Купи на Швейцария (ФК Аарау 1985 ; Грасхопър 1989 и 1990)
- 2 пъти Шампион на Швейцария (Грасхопър 1990 и 1991)
- 7 пъти Шампион на Германия (Борусия Дортмунд 1995 и 1996 ;Байерн Мюнхен 1999 , 2000 , 2001 , 2003 и 2008)
- 3 Купа на Германия (Байерн Мюнхен 2000 , 2003 и 2008)
- 2 Шампионска лига (Борусия Дортмунд - 1997 ; Байерн Мюнхен - 2001)
- Междуконтинентална Купа Байерн Мюнхен - 2001
- 2 пъти Най-добър треньор в света за годината (1997 и 2001)
