Паисий Величковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Паисий.

† Паисий Величковски
украински православен светец от еврейски произход
† Паисий Величковски 
Роден: ? 1722
Полтава, Украйна
Починал: ? 1794
?, ?

Паисий Величковски (на украински: Паїсій Величковський) (1722-1794) е украински православен светец от еврейски произход, родом от Полтава. Той се замонашва на Атон. Издирва намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превежда ги от старогръцки на църковнославянски език или поправя и допълва по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи.

През 1763 г. се премества в Молдова заедно с 60 свои духовни последователи - монаси и послушници и основава школа. Там се превеждат редица аскетически произведения като "Наставление" от св. Исаак Сирин, "Въпроси и отговори" от св. Максим Изповедник, "Поучения" от Св. преподобни Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др.

Със своите преводи той слага ново начало на славянската аскетическа литература и възстановява исихазма след забрава от няколко столетия. Преди преводите на Паисий Величковски са съществували преводи на някои древни аскетически произведения, но те са вече остарели и редки. От грешки при многобройните преписвания често смисълът им е неясен или дори изгубен, а написаното в тях е забравено като ръководство за духовен живот.

Благодарение на трудовете на Паисий Величковски се появяват на църковнославянски език настолните книги за всеки монах "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин - незаменими пътеводители за подвижнически живот. Преводът на "Добротолюбието" е завършен през 1793 г. и през същата година то е отпечатано в Санкт Петербург, като се превръща в една от най-четените духовни книги в Русия. До 1902 г. излизат 7 негови издания.

В школата на преп. Паисий Величковски работят редица българи, които след смъртта му се връщат в българските манастири и съживяват духовния живот - йеросхимонах Спиридон Рилски, Манасий Троянски и др. Тяхното влияние не е добре проучено.

Издания[редактиране | edit source]

  • Паисий Величковский, преп. Автобиография, жизнеописание и избранные творения по рукописным источникам ХVIII-ХIХ вв. Сост. П. Б. Жгун и М. А. Жгун. Общ. ред. Д. А. Поспелова, О. А. Родионова. М., 2004 (Smaragdos Philocalias).
  • Паисий Величковский, преп. Автобиография. Житие. Сост. схимонах Митрофан. Сергиев Посад, Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2007.
  • Паисий Величковский, преп. Полемические произведения, поучения, письма на церковнославянском языке. М., 2007 (Smaragdos Philokalias).
  • Паисий Величковски, преп. Полски кринове или прекрасни цветя. Зографски манастир, 2010.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Линца, Е. Паисий Величковски – един измежду последните големи църковнославянски книжовници. – Старобългаристика, 7, 1983, № 3, 14–42
  • Житие преп. Паисия Нямецкого (Величковского). - В: Канонизация святых (тысячелетие крещения Руси). Троице-Сергиева Лавра, 1988; http://krotov.info/library/03_v/el/ichkovsky_1988.htm.
  • Aubry, М. Saint Paissius Velichkovsky (1722-1794) et la tradition patristique de l’Eglise orthodoxe. Paris, 1992.
  • Тахиаос, А.-Э. Н. Возрождение византийского мистицизма старцем Паисием Величковским (1722–1794). - В: Свидетель Истины: памяти протопресвитера Иоанна Мейендорфа. Сост. А. В. Левитский. Екатеринбург, 2003, 435-443.
  • Тахиаос, А.-Э. Н. Предварительный список полной библиографии о старце Паисии Величковском. - пак там, 444-456.
  • Паисий Величковски и неговата книжовна школа. Ред. Т. Коев, Г. Данчев и Д. Кенанов. Велико Търново, 1994 (Проглас).
  • Paisij, lo starec. Atti del III Convegno ecumenico internazionale di spiritualita russa “Paisij Velickovskij e il suo movimento spirituale”. Bose, 20-23 settembre 1995. A cura di A. Mainardi. Bose, 1997.
  • Кенанов, Д. Преводаческата школа на св. Паисий Величковски: търсене на истинните славянски книги. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, 2007, 138-153.
  • Кенанов, Д. Стихова прослава на Паисий Величковски. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, 2007, 154-162.
  • Кенанов, Д. Йеросхимонах Спиридон Рилски – българският ученик на Паисий Величковски. – В: Същият. Българистични простори, Пловдив и Велико Търново, 2007, 163-173.
  • Майнарди, А. «Slavia Orthodoxa» в эпоху Просвещения. Литературная деятельность старца Паисия Величковского. - Труды Отдела древнерусской литературы, 58, 2007, 927-939.