Паметник на Васил Левски (София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Паметник на Васил Левски в София
Бул. „Васил Левски“ с площада и северното лице на Паметника
Бул. „Васил Левски“ с площада и южното лице на Паметника
Барелефа на Левски на западното лице на Паметника
Западното лице на Паметника с ежегодното мемориалното пано на сградата на бившия х-л "Сердика"

Паметникът на Васил Левски се намира в центъра на град София, България.

Разположен е в средата на оживено кръстовище, регулирано с кръгово движение, при пресичането на булевардите „Васил Левски“ и „Янко Сакъзов“ и улица „Московска“. Надморска височина 548,747 m.

Той е сред първите паметници, издигнати след Освобождението в новата столица. Разположен е на метри от бесилото на Васил Левски където е екзекутиран от турския поробител на 18 февруари 1873 г.

Паметника е мястото където над столетие България се покланя пред своя Апостол на свободата. Ежегодно на 19 февруари хиляди българи идват неорганизирани от никой отрупват с цветя и се покланят пред паметника, а вечерта става държавна церемония с участието на държавния глава, патриарха, министър-председателя, кмета на София и военни гвардейски части, след нея поклонението на гражданите продължава до късна нощ, положените от тях цветя и венци са толкова много, че почти достигат високо разположения лик на националния герой.

Веднага след Освобождението на България от турско робство е взето решението за изграждане на паметника от 6 август 1878 г. Монументът представлява колона с височина 13 м., изработена от сив гранит по проект на чешкия инженер-архитект Адолф (Антонин) Вацлав Колар. Основната част от колоната е работа на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, скулптурните работи са от чеха Франтишек Новак, а централния барелефен бронзов портрет на Апостола прави Рудолф фон Вейр (първонално е сключен договор с пражанина Йозеф Страховски, но общинарите не са доволни от създаденото и наемат виенчанина) [1][2][3], канделабрите и веригите около паметника - от виенската фирма "Рудолф Филип Ваагнер & Биро". Работите се забавят много поради лоша организация и липса на финансиране. Паметникът е завършен и официално открит с големи тържества на 22 октомври 1895 г.

Надписи на паметника:

Западна страна: „На великия български апостол на свободата ВАСИЛ ЛЕВСКИ признателното отечество“.

Северна страна: „Роден на 1837 г. 6 юний в Карлово, умрял мъченически на 1873 год. 6 февруарий в София“.

Източна страна: „Тържествено открит на 1895 г., 22 октомврий“.

Южна страна : „След 12 годишно проповядване народу борба за свобода, Левски, ранен и пленен при Къкринский хан, бил хвърлен в Софийската тъмница и обесен тук, на това място“.

История на издигането но паметника[редактиране | редактиране на кода]

Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. по предложение на граф Игнатиев от току-що съставения Софийски градски общински съвет. Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, по искане на първия софийски кмет Димитър Хаджикоцев, взема решение да бъде издигнат паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски. В Окръжно писмо №170[4] се съобщава, че мястото е определено и е "...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости". Идеята е прегърната от губернатора на София граф Пьотр Алабин, губернатор на София в 1878-1879 г., и той решил да издигне паметника за 20 дни. За да се пестят пари, проектирането на паметника е възложено на градския архитект Адолф Вацлав Колар. Чехът предвижда гранитното тяло на паметника да завършва с един голям кръст върху полумесец, символ на руската победа над Османската империя.По-късно е оказан дипломатически натиск от турска страна и паметникът завършва с пресечена пирамида. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Общинарите разпоредили докарването на няколко коли камъни - прости от стари сгради, а всички други материали били плащани от руския граф Пьотр Алабин. Основите на паметника са направени още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна с молба за събиране на пари за това народно дело. На горещия зов се отзовали 12 селища: Русе - 380.00 лв. Пазарджик - 210.50 лв. Кюстендил - 170.25 лв. Плевен - 170.00 лв. Ряхово - 161.20 лв. София 125.32 лв. Враца - 102.00 лв. Самоков - 87.00 лв. Златица - 74.20 лв. Варна - 61.00 лв. Севлиево - 38.50 лв. Стара Загора - 20.00 лв.[5] Събраната сума била незначителна - 1637 лева от 12 общини. Малкото доброволно събрани пари бързо свършват и издигането спира.

Работата е подновена през 1884 г. след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, който бил учител, близък съратник на Апостола и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление № 5 от 25 юли 1885 г.[6] на тази комисия е записано: "Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се поставят тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гробът на Левски, понеже са присъствали на погребението му." За неговото окончателно завършване през следващите години са събирани многократно пари от населението, а от бюджета на общината и държавата също са били отделяни значителни средства. Паметникът на Левски се строи цели 16 г. и струва 70 000 златни лева. Още при откриването му през 1895 г. тази чиновническа леност и разсипия е силно критикувана. Антон Митов по тозеи повод пише: "Като го сравним с обелиска във Флоренция, въздигнат в памят на освобождението им от австрийците, който е много по-висок от Софийския, като при това е съставен от цел монолит из червен полирован гранит и който е струвал само 11 000 лева, то человек неволно дохожда в ужас." Според Митов реалната цена на паметника на Левски е 10 000 лева, а останалите 60 000 лева са отишли за "фокуси". [7] За откриването е имало подробен сценарий, който е бил предварително обявен на населението и е включвал тържествена процесия с начало черквата "Свети Крал" по маршрут през центъра на София покрай Народното събрание и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл реч, чийто оригинал се съхранявал в Столичната общинска библиотека[8].

Полагани ли са костите на Апостола в паметника[редактиране | редактиране на кода]

Предвид протоколираното решение и събития през историческата 1885 г. - Съединението и Сръбско-българската война, вероятно попречили пренасянето на костите да се извърши с тържествен церемониал, се допуска, че това е станало без церемонии. Затова обаче липсва официален писмен документ, но логиката в описанията на свидетели от архива на Голяма Столична община, а също и ако се изследва внимателно текстът на речта на Стоян Заимов би могло да се намери пряко или косвено потвърждение за изпълнение на решението да се вградят тленните останки на Апостола в основите на паметника. Информацията, съхранена в Националния военноисторически музей, позволява да се направи изводът, че още през 1885 г. костите на Левски е възможно да са положени в основите на сегашния паметник. В книгата "Величието на Васил Левски" от ст.н.с. полк. о.з. Марин Калонкин, доктор на историческите науки, бил продължително време директор на Националния военноисторически музей, са посочени архивни документи, от които могат да се направят заключения за това, че паметникът в София е и гробница-костница на Дякона. В края на 30-те години започват проучвания и разкопки то военните които допускат, че "костите на великия апостол Васил Левски се покоят в основите на паметника му". И с писмо до кмета от 12 октомври 1938 г. те искат "да се направят необходимите сондажи с цел да се провери". Общината опонира че "немаме никакви положителни сведения" за полагане на кости. Копаенето под паметника под надзора на подп. Асен Дончев трае 3 години като целта е да се стигне до "некакво помещение - гробница или ниша", за които обаче няма нито сведения, нито документи, че съществуват. То се ръководи пряко от Генералния щаб, започва през 1938 г. и завършва през 1941 г. Резултатът е, че "не е открито нищо". [7]

Левски оставя на майка си отрязаните си коси да бъдат опяти и погребани по православен обряд, ако падне в борбата и остане без свой гроб.[9] Днес има идея според завета му в паметника да бъдат положени част от косите на Апостола, от съхраняваните в катедралата Света София [10] или от тези в Националния Военно-исторически музей [11]

Външни препратки и източниции[редактиране | редактиране на кода]

Исторически фотографии на паметника


Паметника на Левски, Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 1, 2010г. стр. 12

Паметникът „Васил Левски" - от книгата „Паметниците на София”, автор Н. Ганев, 1939г

Ст.н.с. Тодор Керин, Мавзолеят на Апостола, в-к Дума,28.12.2010 г., в-к "Нова Зора" - брой 37 - 19 октомври 2010 г.

Росен Янков, Военни дълбаят под паметника на Левски, 168 часа, рубрика: Наука, 14.02.2013г.

Иван Богданов, Как се събираха пари за паметника на Левски, Буквите, 19 февруари 2014

Паметникът „Васил Левски" на Уикимапия

Къде се пазят вещите на Левски?

Видео - 142 години от обесването на Апостола .

  1. Австрийският скулптор Рудолф Вейр, автор на портрета на Левски е роден на 22 март 1847 във Виена и работи предимно в родният си град до кончината си на 30 октомври 1914 г., Левски, Бюлетин на Съюза на българските художници, бр. 1, 2010г. стр. 12
  2. Паметник на Васил Левски, Програма "Култура" на Столична община Sofiamonuments
  3. Ст.н.с. Тодор Керин, Мавзолеят на Апостола, в-к Дума,28.12.2010 г., в-к "Нова Зора" - брой 37 - 19 октомври 2010 г.
  4. Окръжно № 170 от 6 август 1878 г. до градските съвети в Софийска губерния за набиране на средства:
    "Най-деятелний и самоутвержденний патрiот, неуморим поборник за политическото възрожденiе на Българiя священнодиакон Игнатия Львский Ви е известен, както той сам, така и неговите славни подвизи. Един път за всякога той е вече успял да съгради великолепен памятник в нашите сърдца и души; но, за памят на потомството и слава нему тук у нас ся предприе да ся въздигне памятник на край градът, до Орханийското шосе, тъкмо на това място, гдето он славно биде на въже повесен. Там на това и също място ще ся пренесе от гробищата и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский."Окръжно - № 93 от 15 февруари 1879 г. - е с идентичен текст, но след думата "повесен" тук следва: "и гдето ще се пренесат от гробищата както костите на Левски, така и главата на известний юнак и войвода Георгий Бенковский".
  5. Иван Богданов, Как се събираха пари за паметника на Левски, Буквите, 19 февруари 2014
  6. Постановление № 5 от 28 юли 1885 г. включва предложение от основателя на Софийския революционен комитет Христо Ковачев, "че е много хубаво и своевременно да се извадят по подобающия начин священните останки на знаменития покойник от гроба и да ся поставят тържествено в основите на строющия ся за него памятник". .. "софийските граждане Димитрий Н. Коцов и Георгий Атанасов знаяли мястото, гдето се намира гроба, който съдържа священния прах на храбрий наш борец Левский, защото те съприсъствували на погребението му". "Но тъй като там гдето е тоя гроб, има и други гробища, а пък положително не ся знае кой именно е той, а се знае от споменатите само местността, гдето се намира, то за това ще требва да се откопаят неколко гробове, и за да може да се намерят костите на починалия герой, които се познавали по следующите знакове:
    1. костьта на главата на Левский зад десното ухо е разрушена от куршум, който го е пробил в време на нещастното негово хващание от турските власти и
    2. на горната челюст отстрана има един преден зъб наполовин счупен."
    Предложението е прието единодушно и е решено "да се похарчи нуждната сума по испълнението" му.
  7. а б Росен Янков, Военни дълбаят под паметника на Левски, 168 часа, рубрика: Наука, 14.02.2013г
  8. Марин Калонкин, “Величието на Васил Левски”, , “Аскони-Издат”, С 2008, стр.146,
  9. Паметта на българите за Левски е свръхестествена, Православие· NEWSWRITER 20.02.2008
  10. В древния столичен храм „Св. София ” се съхранява кичур от косите на йеродякон Игнатий (Васил Левски)[1]
  11. Къде се пазят вещите на Левски?