Патагонска мара
| Патагонска мара | |||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Почти застрашен[1] |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
(Zimmermann, 1780) |
|||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | |||||||||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||||||||
Патагонска мара (Dolichotis patagonum) е едър южноамерикански гризач от род Мари Видът е разпространен в патагонската част на Аржентина. Поради визуалната прилика със зайците често е наричан и с името Патагонски заек.
Съдържание |
Разпространение и подвидове [редактиране]
Видът се среща единствено в Аржентина. Разпространен е в ареал заключен на север от 28 паралел на юг до 50 паралел. Представен е от два подвида:
- Dolichotis patagonum centricola. Северен подвид разпространен в провинциите Катамарка, Ла Риоха, северозападната част на Кордоба и югозападната на Сантяго дел Естеро.
- Dolichotis patagonum patagonum. Същински патагонски подвид населяващ територии южно от предния подвид до провинция Санта Крус.
Местообитание [редактиране]
Видът предпочита равнинни местности, но се среща и в местности обрасли с храсталаци и дори гори. В северните ареали обитава и територии с рядка полупустинна растителност.
Морфологичи особености [редактиране]
Патагонската мара на външен вид много прилича на заек.[2] Имат сравнително дълги уши и крайници. Задните крайници са по-дълги и замускулени от предните.[3] Предните крайници са въоръжени с четири пръста, а задните с по три. Опашката е къса и слабо окосмена.[3] Космената покривка по гърба и горната част на тялото е сива, отдолу е бяла, а в страни е оранжева. Дължината на главата с тялото е 69 – 75 cm, на опашката 4 –5 cm. Теглото на тялото е 8 – 16 kg. За разлика от останалите гризачи околоаналните жлези имат извод навън в областта на ануса[3].
Поведение [редактиране]
Патагонските мари предпочитат местности с песъчлива почва и ниска храстовидна растителност[3]. Добре са пригодени за бягане в откритите равнини и степи. Имат уникална социална организация представена от моногамни двойки живеещи в колония.
Хранене [редактиране]
Представителите на вида са растителноядни като се хранят предимно със зелената част на растенията и плодове. Марите са предимно дневни животни и прекарват около 46% от ежедневната си дейност заети в хранене.[4]
Неприятели [редактиране]
Мъжките отделят повече време в патрулиране на територията от хищници. Основните неприятели са котки, лисици и хищни птици. Най-уязвими са малките. Гризачите са и чест гостоприемник на нематоди от вида Wellcomia dolichotis[3].
Размножаване [редактиране]
В южна Аржентина марите се размножават от август до януари. Бременността продължава около 100 дни.[4] Обикновено ражданията в Патагония настъпват през месеците септември и октомври веднага след зимните дъждове и летния сух сезон. Обикновено раждат един път годишно.
Природозащитен статус [редактиране]
Видът е обект на лов заради кожата и месото. Обработката на земята за селскостопански цели също е предпоставка за ограничаване на земите населени с мари. Конкуренцията за пасища с овцете и интродуцираните от Европа зайци е също предпоставка за намаляване на числеността на вида.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Ojeda, R. & Pardinas, U.. Dolichotis patagonum. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 5 January 2009.
- ↑ Smythe. N., (1970) "On the existence of pursuit invitation signals in mammals". American Naturalist 104(938): 491-94.
- ↑ а б в г д Campos. C. M., Tognelli. M. F., Ojeda. R. A., (2001) Dolichotis patagonu, Mammalian Species, 625:1-5
- ↑ а б TABER AB (1987) "The Behavioural Ecology of the Mara". Dolichotis patagonum. Ph. D. Thesis, Belliol College, University of Oxford, Oxford, United Kingdom.
