Петър Бурлак-Вълканов
| Петър Бурлак-Вълканов | |
| български поет | |
| Роден |
село Бабата, Украинска ССР |
|---|---|
| Починал | 3 октомври 2005 г. (на 66 г.)
|
| Литература | |
| Период | 1967–2004 |
| Награди | орден „Мадарски конник“ |
Петър Бурлак-Вълканов е български поет от Бесарабия. Първият, който там започва да пише на книжовен български език, поради което е наричан основоположник и „патриарх“ на българската бесарабска литература.[1]
Превеждан е на руски и молдавски език. Член на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Молдова, на Съюза на българските писатели. През 2003 г. с Указ на президента на България е награден с орден „Мадарски конник“ втора степен „за неговата литературна и просветителска дейност и за особено големия му принос за популяризирането на българската култура в Молдова и Украйна“.[2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е роден на 18 януари 1939 г. в село Бабата, Одеска област. Завършва висше образование в Педагогическия институт в Тираспол, Молдова. Отначало работи като учител, а по-късно двадесет години в административния апарат на Съюза на писателите на Молдова. Умира на 3 октомври 2005 г.[2][3]
Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]
Петър Бурлак-Вълканов е автор на стихосбирките: „Моя южна равнина“ (1967, ІІ изд. 1992), „Вярност“ (1973), „Далечни извори“ (1976), „Монолог на земята“ (1977), „Равноденствие“ (1982), „Години“ (1989), „Земя на моите деди“ (1990), „Такъв съм млад“ (2004), „Стара планина“ (2004), „Корени“ (2017). Публикува пътеписа „По братской Болгарии“ (1974), сборника с разкази „Пътуване към май“ (1981).[2][3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Гаврилова, Венета. 80 години от рождението на Петър Бурлак-Вълканов // bnr.bg. 7 февруари 2019. Посетен на 27 май 2023.
- ↑ а б в „Петър Бурлак-Вълканов“ // liternet.bg. Посетен на 20 април 2018.
- ↑ а б в „Петър Бурлак-Вълканов“ // literaturensviat.com. Посетен на 20 април 2018.
- ↑ Указ № 160 Обн. ДВ. бр.48 от 23 май 2003 г.
