Петър Евангелатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Евангелатов
РоденПетър Костов Евангелатов
Починал
София, България
Активност1948 – 2010
ДецаЕдна дъщеря
Награди7
Уебсайт

Петър Костов Евангелатов (18 ноември 1926 г. – 13 декември 2010 г.) е български актьор. Активно се занимава с куклен театър и дублаж през кариерата си.[1]

Актьорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство.

От 1952 до 1991 г. е на щат в Столичен куклен театър. Снима се във филмите „Танго“, „Мъже в командировка“, „Странен двубой“, „Хан Аспарух“ и много други.

Кариера на озвучаващ актьор[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на 45 години Петър Евангелатов си дава гласа за книги, учебници и списания, издадени на дискове от Съюза на слепите в България,[2] включително и Библията – книгите на Стария и Новия завет включени в ютуб канала на Светия синод.

Занимава се с озвучаване на филми, сериали и реклами от 1960-те години до смъртта си. Евангелатов е първият актьор, озвучил Ерик Форестър в дублажа на „Дързост и красота“.[3]

Той озвучава Бухала в „Новите приключения на Мечо Пух“, Балу в „Капитан Балу“, Джеймс Роудс/Военната машина в „Железният човек“, Джей Джона Джеймисън и Хобгоблин в „Спайдър-Мен: Анимационният сериал“, Харуд в „Аладин“.

Той озвучава и цял куп други герои в „Патешки истории“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, „Чернокрилият паток“, „Легенда за Тарзан“ и други сериали на Дисни, представени в рубриката на Канал 1, „Уолт Дисни представя“ през 90-те години.

Сред ролите му в нахсинхронните дублажи на анимационни филми са:

Личен живот и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Има една дъщеря.

На 13 декември 2010 г. Петър Евангелатов умира от сърдечни проблеми на 84 години.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евангелатов, Петър Костов (18.11.1926) // Справочник „Труд“. знам.bg, 4 май 2005. Посетен на 1 януари 2017.
  2. dveri.bg
  3. zari-bg.net
  4. m.24chasa.bg
  5. Сбогом, приятелю, сбогом, бате Петьо // Съюза на слепите в България. zari-bg.net, декември 2010. Посетен на 1 януари 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]