Пешеходен мост (Пловдив)
| Пешеходен мост Съединение | |
 Изглед към моста от северния бряг | |
| Основни данни | |
|---|---|
| Предназначение | пешеходен мост |
| Пресича | река Марица |
| Местоположение | Пловдив Главната улица - Каршияка |
| Технически данни | |
| Конструкция | „Стобет“ |
| Обща дължина | 182 м |
| Ширина | 16 м |
| История | |
| Построен | 1982 – 1986 г. |
| Проектант | Марчо Минев, Иван Якимов, Илия Иванчев, Теодор Етимов, Костадин Топуров |
| Строител | „Мостстрой“ |
| Карта | |
 | |
| Пешеходен мост в Общомедия | |
Пешеходният мост, официално мост „Съединение“, е пешеходен мост над река Марица в Пловдив.
Той е част от пешеходната зона на Главната улица. Мостът свързва централната част на града с Каршияка.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 9 януари 1982 г. започва строителството на пешеходен мост в Пловдив на място източно от падналия през 1971 г. Стар мост. Мостът свързва улица „Райко Даскалов“ от южния бряг и улица „Брезовска“ от северния бряг при Новотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г. официално е наименуван „Съединение“, но малко хора знаят това име[1].
Предназначен е главно за движение на пешеходци и за прокарване на топлопровод с 2 тръби по 1000 мм диаметър. Бил е предвиден за движение на автомобили при аварийни случаи.
Мостът е първото съоръжение, изградено в България по конзолен начин със системата „Стобет“ с централен отвор 90 м и 2 крайни отвора по 46 м. Широчината му е 16 м.
Строителството е извършено от „Мостстрой“. Елементите на моста са произвеждани в предприятието на строителя в Катуница и докарвани до обекта с автомобилен транспорт. Монтирането се извършваше от автокранове, стъпили на терена. За целта река Марица е отбивана с временни диги.[2] След завършването му мостът е изпробван да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка[2].
Впоследствие мостът е покрит с леки метални конструкции и на него е оформена търговска зона. Преустройството е проектирано от Марчо Минев и Димитър Куманов[2]. Поради червено-белите цветове, използвани за декорация на металната конструкция отвън и разположението на прозорците, пловдивчани започват да наричат моста Влакът.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Как Стария мост над Марица устоя на чирпанския трус, архив на оригинала от 15 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180915042503/https://arhiv.marica.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%83%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B8%D1%80%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D1%83%D1%81-news541237.html, посетен на 15 септември 2018
- ↑ а б в Илия Иванчев, М О С Т О В Е - ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ, архив на оригинала от 2 септември 2020, https://web.archive.org/web/20200902170113/https://uacg.bg/filebank/att_6565.pdf, посетен на 15 септември 2018