Полевка икономка

	Полевка икономка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
клон:	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Хомякови (Cricetidae)
род:	Сиви полевки (Microtus)
подрод:	Alexandromys
вид:	Полевка икономка (M. oeconomus)
	Научно наименование
	Microtus oeconomus (Pallas, 1776)
	Полевка икономка в Общомедия
	[ редактиране ]

Полевка икономка (Microtus oeconomus), е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae).

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен в тундровите райони на Северна Америка, Северна Европа и Сибир. Среща се и в изолирани реликтови популации остатък от последната ледена епоха в Нидерландия, Централна Европа и района на Кавказ. Обитава открити тревисти райони и заблатени местности богати на тревиста растителност.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото е 10—16 cm, тежат до 50—70 грама. Дължината на опашката заема около половината от дължината на тялото. Окраската на гърба е рижава или тъмнокафява с примес на жълтеникав оттенък. Отстрани са по-светли, често с рижав оттенък. Коремчето и лапичките са сиви. През летните месеци окраската е по-тъмна от зимните месеци. По-светла е и при възрастните индивиди. Опашката също се отличава по своята двуцветност – отгоре е по-тъмна, за разлика от долната повърхност.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

Известни са няколко подвида на полевката икономка:^[2]^[3]

Microtus oeconomus amakensis
Microtus oeconomus arenicola
Microtus oeconomus elymocetes
Microtus oeconomus finmarchicus
Microtus oeconomus innuitus
Microtus oeconomus medius
Microtus oeconomus mehelyi
Microtus oeconomus oeconomus
Microtus oeconomus popofensis
Microtus oeconomus punakensis
Microtus oeconomus sitkensis
Microtus oeconomus unalascensis

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Активни са целодневно, но обикновено е по-висока в тъмните часове на денонощието. Живеят в семейни групи от двойка с две-три поколения обитаващи съседни дупки. Дупките на семейството са съединени със съседни посредством подземни ходове. Храна събират навън, но не се отдалечават на повече от 20 метра. През зимата си изграждат ходове под снега.

Растителноядни са. Хранят се основно със зелените сочни и питателни части на растението, плодове, семена и насекоми. Изграждат си и места, където събират зимни запаси от корени и грудки.

Раждат 2-3 пъти годишно обикновено по 5-6 малки (1-15). Поколението достига полова зрялост на двумесечна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Microtus oeconomus (Pallas, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
↑ Linzey, A.V., Shar, S., Lkhagvasuren, D., Juškaitis, R., Sheftel, B., Meinig, H., Amori, G. & Henttonen, H. Microtus oeconomus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 февруари 2010. (на английски)
↑ Witte van den Bosch, R. and Bekker, D. (2009). Verdwijnt de oer-Hollandse lemming? Geschiedenis en toekomst van de noordse woelmuis. Zoogdier 20-4: p.p 3-7. (in Dutch)

[1] Microtus oeconomus (Pallas, 1776). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)

[iucn-2] Linzey, A.V., Shar, S., Lkhagvasuren, D., Juškaitis, R., Sheftel, B., Meinig, H., Amori, G. & Henttonen, H. Microtus oeconomus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 4 февруари 2010. (на английски)

[ZoogdierDec2009-3] Witte van den Bosch, R. and Bekker, D. (2009). Verdwijnt de oer-Hollandse lemming? Geschiedenis en toekomst van de noordse woelmuis. Zoogdier 20-4: p.p 3-7. (in Dutch)

[1]

[2]

[3]