Портал:Византия/Избрана статия/2

Михаил Псел (на гръцки: Мιχαηλ Ψελλος) е византийски философ, държавник и духовник, една от значимите фигури в динамичния политически и културен живот на Византийската империя през 11 век. Играе важна роля при управлението на императорите Михаил V (1041-1042) и Константин IX Мономах (1042-1055), a при Михаил VII Дука (1071-1078) е пръв министър. Широките познания по антична философия, право и риторика му носят поста първи ипат (консул) на философите и печелят признанието на императорския двор. Псел изиграва важна роля в развитието на византийската духовност, за оформянето на индивидуализма на учената мисъл от 11 век в противовес с енциклопедичното, еклектично и лишено от ярко новаторство предходно столетие. Литературното наследство на Псел е дотолкова многообразно и голямо, че дълго време изследвачите са предполагали наличието на няколко книжовници-епигони. То включва - историческото съчинение Хронография, догматическото За силата на демоните, многобройни писма до императорите Исак I Комнин, Константин X Дука и прочее, и слова до император Константин IX Мономах, кесариса Ирина, епископа на Евхаита Йоан и т.н. още »