Простъпка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Простъпката[1] е виновно правонарушение под формата на действие или бездействие, имащо характера на тежко провинение. По степента си на обществена опасност се намира между категориите на обикновеното правонарушение и престъплението, като пеналистиката го извежда и обособява в самостоятелен правен институт поради по-лекия характер на правонарушението спрямо престъплението, т.е. поради сравнително ниската степен на обществена опасност на деянията разглеждани като простъпки. По принцип, простъпките са самостоятелна категория относително леки престъпления.

Простъпките са поделят на три вида - такива имащи публичен характер, примерно т.нар. дребно хулиганство; административни, т.е. нарушаващи административноправни норми и дисциплинарни при тежки нарушения или неизпълнения на служeбни или трудови задължения.

Въпрос на юридическа техника е този дали процедурата по която се разглеждат, доказват и наказват простъпките да е различна от тази за престъпленията. В изпълнение на наказателната политика на държавата, през 2009 г. е внесен законопроект за нов Наказателен кодекс, който да замести приетия от Народна република България такъв през 1968 г., и който законопроект разделя простъпките от престъпленията, така както ги е и разбирал и третирал законодателят в България до 1945 г. [1] [2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Наказателният закон на Княжеството, а в последствие Царство България, влиза в сила от 1 май 1896 г. и се прилага до 13 февруари 1951 г. Със същият е въведено двупартидно деление на престъпните деяния - престъпления и нарушения. Въпреки че, законът не си служи с термина "простъпка", то законодателството на Княжеството, а в последствие и Царство България, го употребява още предходно в Закона за съдопроизводството по углавни дела, които са подсъдни на мировите съдии от 04.06.1880 г. и в Закона за съдене на министрите от 13.12.1880 г., като в последствие този термин е въведен и в Закона за горите, който е в сила от 16.07.1925 г. до 27.03.1948 г. Законодателството на Народна република България също борави с термина "простъпки" в Закона за всеобщата военна служба, който е в сила от 14.02.1958 г. до 27.02.1996 г. Книга втора, дял II от Наказателният закон на Княжество, а в последствие Царство България, изброява в единадесет глави нарушенията и техните наказания, имайки предвид, че последните са простъпки, след като тези нарушения са вкарани изрично и фигурират като такива именно в наказателния закон. Разграничението е формално, според вносителя на този закон д-р Константин Стоилов, понеже престъпленията имат общодържавно значение и засягат правата на хората, а нарушенията, т.е. простъпките, засягат временни интереси или имат полицейски характер. ((bg))  Създаване на новобългарското наказателно право. // Посетен на 25 май 2013 г..
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Проступок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.