Пьотър Пажински
| Пьотър Пажински | |
 Пьотър Пажински, 2023 г. | |
| Роден | 9 юли 1973 г. |
|---|---|
| Професия | писател, журналист, преводач |
| Националност |  Полша |
| Активен период | 2005 - |
| Жанр | драма |
| Награди | награда за литература на ЕС |
| Пьотър Пажински в Общомедия | |
Пьотър Пажѝнски[1] (на полски: Piotr Paziński) е полски журналист, литературен критик, преводач и писател на произведения в жанра драма и документалистика.[2]
Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Пьотър Пажински е роден на 9 юли 1973 г. във Варшава, Полша. Завършва гимназия „Тадеуш Рейтан“ във Варшава. През 1999 г. завършва философия във Варшавския университет. През 2005 г. получава докторска степен по хуманитарни науки в областта на литературознанието в Института за литературни изследвания на Полската академия на науките с дисертацията за творчеството на Михал Гловински и Джеймс Джойс.[3]
В периода 1992 – 1997 г. журналист в чуждестранния отдел на националния всекидневник „Газета Въборча“. От 1997 г. е журналист, а от 2000 г. е главен редактор на еврейското списание „Мидраш“.
През 2005 и 2008 г. са издадени две негови монографии за романа „Одисей“ на Джеймс Джойс.
Първият му роман „Пансионът“ е издаден през 2009 г. Главният герой се връща след много години в познатия от детството му еврейски почивен дом в курортно селище недалеч от Варшава. Някога пълен с щастлив живот сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от Холокоста. С това започва неговото „пътуване“ в миналото сред фрагменти от спомени, снимки с избледняващи надписи, разпадащи се изрезки от вестници, случайно изплували фрази, имена и събития, и идеологически спорове. Тъжно-ироничното повествование е философски разказ за завръщането и отпътуването, за белезите от травмите, за паметта и гласът на третото следвоенно поколение. Книгата получава наградата на списание „Политика“ и през 2012 г. получава наградата за литература на Европейския съюз.[4]
През 2013 г. е издаден романът му Ptasie ulice („Птичи улици“).
През 2017 г. за превод на книгата Przypowieść o skrybie i inne opowiadania на Шмуел Йосеф Агнон получава наградата на кмета на Гданск.
Пьотър Пажински живее със семейството си във Варшава.[5]
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]
- Pensjonat (2009) – награда за литература на Европейския съюз
Пансионът, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Васил Велчев - Ptasie ulice (2013)
- Rzeczywistość poprzecierana (2015)[6]
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Labirynt i drzewo. Studia nad Ulissesem Jamesa Joyce’a (2005)
- Dublin z Ulissesem. Wraz ze słownikiem bohaterów Ulissesa (2008)
Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стеща се и с грешното Пьотр Пажински, но на български се пише и изговаря Пьотър Пажѝнски, съгласно „Принципи и правила на правописа и пунктуацията в българския език“, с.45
- ↑ ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ↑ ((en)) Биография и библиография в „Culture“
- ↑ ((en)) Биография на сайта на Наградата за литература на Европейския съюз Архив на оригинала от 2021-11-05 в Wayback Machine.
- ↑ ((pl)) Биография и библиография в The Polish Book Institute
- ↑ ((en)) Библиография във „Fantasticfiction“
|
