П-1000 „Вулкан“
| П-1000 „Вулкан“ | |
 Ескиз на противокорабната ракета П-1000 „Вулкан“ | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Вид | Противокорабна ракета |
| История на производство и служба | |
| Изобретател | Челомей, Владимир Николаевич от 1984 г. – Ефремов, Херберт Александрович |
| Създаване | 1979 – 1987 г. |
| Производител | ПО „Стрела“ (гр. Оренбург), разработчик: НПО машиностроене (OKB-52),  СССР |
| Производство | 1985 – 1992 г.[1] |
| На въоръжение | 18 декември 1987 г. – понастоящем |
| На служба при |  СССР Русия |
| Варианти | базов модел: П-500 „Базалт“ |
| П-1000 „Вулкан“ в Общомедия | |
П-1000 „Вулкан“ (Индекс на УРАВ на ВМФ (на ракетата) – 3М70) е съветска/руска крилата противокорабна ракета.
Развитие на системата П-500 „Базалт“.
История на създаването[редактиране | редактиране на кода]
Ракетата П-1000 „Вулкан“ е разработена като развитие на успешната противокорабна ракета П-500 „Базалт“, на свой ред явяваща се развитие на старата ракета П-35. Цел на конструкторите е създаване на по-далекобойна ракета, при съхраняване на предишните габарити и маса и възможност да се използва без капитална модернизация на съществуващите пускови комплекси и инфраструктура за П-500. Постановление на правителството от 15 май 1979 г. полага началото на разработката на новата ПКР П-1000 „Вулкан“[2].
Първият изпитателен пуск от наземен стенд в рамките на летателно-конструкторските изпитания е проведен на полигона в Ньоноксе през юли 1982 г[2].
На 22 декември 1983 г. започват изпитания с АПЛ от проекта 675МКВ[2].
Разработката на системите за управление и ред друга апаратура завършват през 1985 г.
Комплекса е приет на въоръжение на 18 декември 1987 г.[2]
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
По основни елементи на конструкцията ракетата П-1000 повтаря предишната П-500 „Базалт“. Тя има пурообразна форма с триъгълно сгъваемо крило и въздухозаборник на двигателя под фюзелажа. Основните разлики между П-1000 и нейният предшественик са свързани с намаляване на масата на конструкцията на ракетата заради увеличаване на запаса гориво.
Корпусът на П-1000 е направен с използването на титанови сплави, което позволява да се намали теглото на конструкцията, без да се намали нейната здравина. Маршевата двигателна установка е идентична с П-500 (краткоресурсен турбореактивен двигател КР-17В). Новият стартов ускорител с повишена мощност, с изменяем вектор на тягата, позволява да се оптимизира траекторията на ракетата на старта и осигурява излитането ѝ с по-голямо стартово тегло. Масата на осколъчно-фугасната бойна част е намалена до 500 килограма. Намалено е бронирането. Всички тези мерки позволяват да се увеличи запаса гориво без да се променят габаритите на ракетата, и да се увеличи нейният обхват до 700 – 1000 км[3].
Ракетата П-1000 „Вулкан“ използва аналогична на П-500 „Базалт“ комбинирана схема на полета. По-голямата част от траекторията ракетата преодолява на голяма височина, а близо до целта се снижава и останалото разстояние прелита на свръхмалка височина (около 15 – 20 метра), скривайки се от засичане с радари зад хоризонта. Поради големият запас гориво на П-1000, продължителността на нейния нисък участък от полета може да бъде увеличена, което прави ракетата по-малко уязвима към далекобойните ЗРК на неприятеля.
ГСН на ракетата използва алгоритми за идентификация и разпределение на целите, създадени на основа работите над П-700 „Гранит“. Ракетата може да идентифицира отделните кораби, да анализира тяхното положение в ордера и да избира най-ценните сред тях. Селекцията на целите вероятно е или автоматична, или според принципа на телеуправлението (от оператор на кораба по данните от РЛС на ракетата), или комбинирана[4]. Подобно на П-700, ракетите П-1000 си обменят данни по време на атаката и формират обща стратегия за действие, разпределяйки си целите и изпълнявайки едновременен заход от различни направления.
За целите на преодоляване на ПРО и ПВО на ракетата са предвидени противозенитно маневриране на ниска височина и разсъсредоточаване на ракетите в залпа по фронта (с предварителен сбор на ракетите в група) преди включването на РЛС на финалния етап. На ракетата има поставена станция за активни смущения на системата за защита 4Б-89 „Шмел“, разработена започвайки от 1965 г. в лабораторията на отдел №25 на ЦНИИ „Гранит“ под ръководството на Р. Т. Ткачов и Ю. А. Романов.[4]
Постановление на СМ на СССР от октомври 1987 г. възлага да се проведат работи за повишаване на точността на ракетите от комплекса „Вулкан“ с отработване на високоточен лазерен канал за насочване и създаване на ракетата „Вулкан ЛК“. Апаратурата за лазерния канал (диаметър на лъча – около 10 м, далечина на разпознаване – 12 – 15 км) е поместена в дифузьора на въздухозаборника и разпознава геометричните параметри на кораба-цел, формирайки команди за корекция на траекторията за поражение на най-уязвимите месте. Изпитанията на системата се водят в Севастопол по преминаващи кораби от летяща лаборатория Ил-18. Пускът на серийни ракети, снабдени с ГСН за лазерен канал, са планирани за периода 1987 – 1989 г. Но вероятно в периода 1988 – 1989 г. разработката на „Вулкан ЛК“ е прекратена.
Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Дължина: 11,7 м
- Диаметър: 0,88 м
- Размах на крилата: 2,6 м
- Стартова маса: 7000 – 8000 кг
- Скорост число на Мах (км/ч):
- на височина: 2,5 (2660 км/ч)
- при повърхността: 2 (2460)
- Максимална далечина на стрелбата: до 700 км[4][5] със стартови ускорители от П-500, за РКР „Маршал Устинов“, след замяната на ПУ с топлоустойчиви, до 1000 км.
- Система за управление: инерционна + радиолокационна
- Бойна част:
Носители[редактиране | редактиране на кода]
- Ракетни крайцери от проект 1164
- ТАКР Адмирал Горшков (демонтирани)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Продукция ПО „Стрела“ Сайт „Настоящие сверхзвуковые“
- ↑ а б в г Крылатая противокорабельная ракета 3М-70 „Вулкан“ // Оф. сайт ПО „Стрела“. Архивиран от оригинала на 15 ноември 2013. Посетен на 6 януари 2014. (на руски)
- ↑ Според различни източници
- ↑ а б в П-1000 Вулкан – SS-N-12 mod.2 SANDBOX | MilitaryRussia.Ru – отечественная военная техника (после 1945 г.) // militaryrussia.ru. Посетен на 13 юли 2016.
- ↑ П-1000 „Вулкан“ // www.testpilot.ru. Архивиран от оригинала на 2004-06-06. Посетен на 13 юли 2016.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Широкорад А. Б. Огненный меч Российского флота. 416 с. ISBN 5-87849-155-9.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Anti-Ship Missiles ((en))
- Ракета П-1000 „Вулкан“ Архив на оригинала от 2004-06-06 в Wayback Machine. Сайт „Настоящие сверхзвуковые“ ((ru))
- Противокорабельный ракетный комплекс П-1000 „Вулкан“ Архив на оригинала от 2009-09-12 в Wayback Machine. ((ru))
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „П-1000 Вулкан“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |