Расци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Расци (на сръбски: Раци, на унгарски: Rác, Rácok, на хърватски: Raci, на нидерландски: Raizen, на немски: Raizen, Raitzen, на латински: Rasciani) е името с което унгарците, немците и венецианците и въобще европейците наричат поданиците и бивши жители на средновековното кралство Рашка, което име остава в употреба във Войводина до средата на 19 век. В историческите извори за първи път името е засвидетелствано през 1189 г., което ще рече, че предвид на това, че етнонима сърби за първи път е употребен във франски анали от 822 г. [1], има сериозна семантична отлика между расци и сърби, въпреки че често механично едните се припокриват с другите в популярната литература.

Наименованието не е етноним, а по-скоро топоним. Дежевското споразумение разделя кралството на две, като единствено за поданиците на Милутин остава този топоним, докато другите на Драгутин използват етническото си име - сърби.

Спорно е откъде произлиза името, както и това на страната Рашка, като за това има три възможности - от едноименната река, жупа, или от града Рас, понеже със сигурност този град е бил старобългарски. В този смисъл, с расци са означавани за последно във Войводина както сърбите по военната граница, така и хърватите-католици, а и българите. [2] Ако за етническата принадлежност на това население в периода от началото на 13 век до средата на 19 век (т.е. за време от над 650 години) най-определящ е езика, то за негов матерен трябва да се приеме славяносръбския.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енчев, Велизар. Югославия - последната балканска империя, стр. 22. ИК "Ренесанс", ISBN 954-91612-1-8, 2005, София.
  2. Trócsányi, Zs.. The legal status of the Bulgarian colonies of Transylvania (1690-1848). // Etudes historiques hongroises. 1985. с. p. 542.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]