Роза Боянова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Роза Боянова
българска поетеса
Родена
6 март 1953 г. (71 г.)

Националност България
Учила вШуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Литература
Жанровестихотворение
Награди„Владимир Башев“ (1984)
Иван Пейчев“ (2007)

Роза Боянова е българска поетеса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 6 март 1953 г. в село Раброво, Кулско, България. Завършила е Българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен.

Работи в сферата на културата и образованието. В средата на 80-те години на ХХ век създава в Шумен първото литературно студио за работа с деца в областта на изящната словесност, „Камбанка“, което се превръща в творческа лаборатория за издирване, развитие и изява на детски дарования. Неин спътник в работата и съавтор става Красимир Кунчев – д-р по филология в Шуменския университет.

През 1988 г. в издателство „Народна младеж“ излиза първата им съвместна книга – „Литературни игри с децата“. През 2005 г. излиза от печат второто допълнено и преработено издание „Литературни игри с деца или Л'ар педагожик“ (изд. „Либра Скорп“, Бургас, 424 стр., с предговор и статия на руски и английски език). Книгата изследва психологията на творческия процес при децата литературни творци, явява се „продължител“ на делото на Корней Чуковски и Джани Родари и представлява помагало за учители в детските градини и в училище.

От 1989 г. Роза Боянова живее в Бургас, където продължава работата си с деца и млади творци в литературното студио „Митични птици“ към читалище „Любен Каравелов 1940“.

Тя е заместник-председател на дружество „Български писател“ в Бургас и заместник главен редактор на вестник „Автограф“ – регионален месечник за литература и изкуство, съвместно издание на Съюза на българските писатели.

Съставител е на около 40 книги с творчество на деца от цялата страна. Нейни стихове са превеждани на руски, македонски, френски, английски,хърватски, румънски и други езици.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Отличена е с Националната награда за дебют „Владимир Башев“ (1984) за книгата си „Жадна вода“.[1]

Носител е на Националната награда за лирика „Иван Пейчев“ за 2007 година.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • „Жадна вода“, Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1984.
  • „Биография на чувствата“, Издателство „Галактика“, Варна, 1990.
  • „Метафори“, Издателска къща Юнона, Шумен, 1996, 80 с.
  • „Мастилена аура“, Писателско дружество Бургас, 1999.
  • „Стихоприношения“, Издателство „Демараж“, Бургас, 2003, 74 с.
  • „Далечен диптих“, Издателство „Либра Скорп“, Бургас, 2006.[3]
  • „Времена. Три български поетеси и един македонски художник“ (К. Ангелова, К. Тельянова, Р. Боянова), Аб, София, 2007
  • „Меда на поезията. Избрани стихове“, Български писател, София, 2008.[4]
  • „Чернови на млечен път“, Издателство „Български писател“, София, 2011.
  • „Стихове от розариума“, Издателсдтво „Захарий Стоянов“, София, 2014.
  • „Обратна гравитация“, Бургаска писателска общност, Бургас, 2018.
  • „АЛТ. Стиховете, които ме избраха“, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2014.
  • „Медот на поезиjата“, избор и препев Бранко Цветкоски, „Макавеj“, Скопjе, 2009
  • „Mierea Poeziei“, Selecţie şi tălmăciri de Dumitru M. Ion şi Carolina Ilica, Editura Academiei Internaţionale Orient-Occident, Bucureşti, 2011
Хуманитаристика
  • (в съавторство с Красимир Кунчев) „Литературни игри с децата“, Издателство „Народна младеж“, София, 1988.
  • (в съавторство с Красимир Кунчев) „Литературни игри с деца или Л’ар педагожик“, Издателство „Либра скорп“, Бургас, 2005, 424 с.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]