Джани Родари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джани Родари
Роден 23 октомври 1920 г.(1920-10-23)
Оменя, Италия
Починал 14 април 1980 г. (на 59 г.)
Рим, Италия
Професия учител, журналист
Националност Флаг на Италия Италия
Жанр роман за деца, приказка, разказ
Известни творби Приключенията на Лукчо“ (1951)
Приказки по телефона“ (1962)
„Граматика на фантазията“ (1974)
Награди Андерсен“ (1970)
Сайт giannirodari.it

Джани Родари (на италиански Gianni Rodari) е известен италиански писател, автор на детска литература.

Биография[редактиране | edit source]

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.

През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.

През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L'Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“. През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря - Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966-1969 г. Родари публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с престижната награда „Андерсен“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим. До последния си ден остава комунист.

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Произведения[редактиране | edit source]

  • Приключенията на Лукчо
  • „Джелсомино в страната на лъжците“
  • Приказки по телефона
  • „Граматика на фантазията“
  • „Космическото пиленце“
  • „Дворецът за чупене“
  • „Продавач на надежда“
  • „Животни без зоопарк“
  • Подвижният тротоар
  • „Пътешествието на синята стрела“
  • „Невидимият Тонино“
  • „Такси за звездите“
  • „Теменужка на Северния полюс“

Външни препратки[редактиране | edit source]