Розов скорец
| Розов скорец | ||||||||||||||||||||||
.jpg) Розов скорец (Sturnus roseus ) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||
 Уязвим[2] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Sturnus roseus(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||
Розовият скорец (Sturnus roseus ) е пойна птица от семейство Скорецови. Среща се и в България.
Съдържание |
Физически характеристики [редактиране]
Дължината на тялото на розовия скорец е 19-22 см. На цвят то е розово, с черни глава, крила и опашка. При женската цветовете са по-малко ярки.
Разпространение [редактиране]
Розовият скорец е разпространен в Средиземноморието, Югоизточна Европа, Предна и Средна Азия. През зимата достига до Индия.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Живее в многобройни колонии, достигащи хиляди, а в миналото — и стотици хиляди птици. Предпочита да гнезди сред скалисти сипеи. Тъй като основната храна на розовия скорец са различни видове прелетни скакалци, местообитанията му често се сменят в зависимост от популацията на скакалците. Ценна за селското стопанство черта на този вид е, че дори и в случаите, когато птиците са се нахранили, те продължават да убиват скакалците, оставяйки ги неизядени.[3]
Размножаване [редактиране]
И двамата родители мътят около 4-6 яйца със син цвят. Заедно хранят малките, които започват да летят на 24 дни. [3]
Допълнителни сведения [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) BirdLife International. Sturnus roseus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 12 May 2006.
- ↑ Червена книга на Република България. Розов скорец. Посетен на 10 март 2012
- ↑ а б Ковшарь, А. Ф. Певчие птицы, Алма-Ата, 1983, с. 148-150.
