Романьоти
Романьотите (на гръцки: Ρωμανιῶτες), наричани понякога византийски евреи, са старо еврейско население в рамките на Източната Римска империя, откъдето произхожда и името им.
Основна част от диаспората на романьотите пребивава в Тива, Янина, Халкида, Корфу, Арта, Коринт и на островите Лесбос, Хиос, Самос, Родос и Кипър.
История [редактиране]
В историографията се презумира, че евреи обитават днешните гръцки земи, егейските острови и средиземноморското крайбрежие на Мала Азия още от времето на Вавилонския плен.
Най-ранното споменаване на гръцки евреи е в надпис, датиран в периода 300-250 г. пр.н.е. намерени в Оропос, малко крайбрежно градче между Атина и Беотия. Основният поток романьоти се заселва по тези земи след обсадата и превземането на Йерусалим, предшествано от подпалването и разрушаването на Втория храм.
След заселването на сефарадите от Испания по тези земи през 1492 година, романьотите са асимилирани от по-богатата и многобройна еврейска общност. По обичаи романьотите, като гръцки или византийски евреи, са отличават много от сефарадите, и се доближават до италианските евреи. Романьотите възприемат от сефарадите езика им ладински.
Остатъци от романьотски общности са се запазили в Янина, Епир и САЩ.
Силна романьотска общност обитава остров Родос до края на 19 век, когато там избухва погром срещу тях следствие от набеждаването им в извършването на ритуала на кръвната обида срещу евреите, което ги принуждава да напуснат острова.
Първите еврейски общности по българските земи са документирани в исторически извор от 2 век - надгробен паметник, намерен край град Никопол на река Дунав. Прословутият еврейски квартал в Търново от времето на Второто българско царство се презумира, че е обитаван от романьоти, като към тази еврейска общност вероятно е спадала и българската царица Теодора (или към ашкеназите), майка на последния цар управлявал старопрестолния град - Иван Шишман.
Известният лъжемесия (лъжепророк) Шабатай Цви по произход е романьот.
