Румънска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Румънската азбука (на румънски: Alfabetul limbii române) е вариант на латиницата, използвана за записване и предаване на румънски език (до 1860 година в употреба е румънската кирилска азбука).

В румънската азбука има 31 букви, които се използват за означаването на 46 фонеми (7 гласни, 4 полугласни и 35 съгласни).

Пет от буквите са с диакритически знаци: Ăă, Ââ, Îî, Șș, Țț.

За предаването на някои чужди думи (напр. собствени имена, географски названия, скорошни заемки) се използват латински букви, които се считат за "чужди" (Kk, Qq, Ww, Yy): kilogram, Quintilian, weekend, Goya и др.

Буквите î и â се четат еднакво (ъ). Според правилата буква î се пише в началото и в края на думата (împărat, înger, amărî, coborî), а така също в средата на думата, ако î е първата буква от корена на думата, следваща след представката (neîmpăcat, preaînălţat, într-însul). Във всички останали случаи в средата на думата се пише буква â (când, mormânt, român).

Както в сродните на румънския латински и италиански, когато буквите c и g се намират пред e или i, те се четат съответно като ч и дж. За означане на звуците к и г се използват съответно ch и gh.

Буква Название Фонема Произношение
A a a /a/ а
Ă ă ă (a semicerc) /ə/ затъмнено а (по-близо до ъ)
 â â (a circumflex) /ɨ/ ъ
B b be /b/ б
C c ce /k/, /tʃ/ к, пред e и i като ч
D d de /d/ д
E e e /e/ е
F f fe /f/ ф
G g ghe /g/, /dʒ/ г, пред e и i като дж
H h ha /h/ х
I i i /i/, /j/ и, й
Î î î (i circumflex) /ɨ/ ъ
J j je /ʒ/ ж
K k ca /k/ к
L l le /l/ л
M m me /m/ м
N n ne /n/ н
O o o /o/ о
P p pe /p/ п
Q q chiu /k/ к
R r re /r/ р
S s se /s/ с
Ș ș şe /ʃ/ ш
T t te /t/ т
Ț ț ţe /ʦ/ ц
U u u /u/ у
V v ve /v/ в
W w dublu ve /v/, /w/, /u/ в, у
X x ics /ks/, /ɡz/ кс, гз
Y y igrec, i grec /j/, /i/ й, и
Z z ze, zet /z/ з

Вижте още[редактиране | edit source]