Сарюсофон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Sarrusophone.jpg

Сарюсофо̀н (френски sarrussophone, от името на изобретателя си - френския капелмайстор Sarrus и гръцката дума за звук - phone) е меден духов музикален инструмент с клапи, подобни на тези при саксофонa, с конична форма и двойно тръстиково езиче (стройка). Инструментът е конструиран през 1856 г. от парижкия майстор на музикални инструменти Готро, по инициатива на Сарюс. Сарюсофонът влиза в употреба веднага след появяването си, като се използва в 7 големини — от сопранова до контрабасова. Влиза в състава предимно на духовите оркестри, но басовата разновидност (S. Bass) намира приложение и в симфоничните оркестри, където замества контрафагота. В съвременните оркестри се използва много рядко.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((bg)) Светослав Четриков, "Музикален терминологичен речник"/изд. "Наука и изкуство", София/1969/стр.293