Света Петка (Балша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| „Света Петка“ | |
 Старата и новата църква в непосредствена близост | |
 Местоположение в Столична община | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Балша |
| Религия | Българска православна църква |
| Епархия | Софийска |
| Тип на сградата | еднокорабна, едноапсидна църква |
| Изграждане | ХIV век |
| Статут | недействащ храм |
| Състояние | консервирана, нереставрирана |
„Света Петка“ е недействаща църква от ХIV век, намираща се в село Балша.
Обща информация[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира на високо, видимо място в непосредствена близост до центъра на Балша. Тя е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндричен свод, който е рухнал. През 1939 г. е посетена от проф. Кръстьо Миятев. Още тогава той я е заварил в много лошо състояние. Покривът е бил рухнал, но стенописите са били в по-добро състояние, което му е позволило да направи подробна схема на вътрешната декорация на храма.[1] Църквата е построена от камъни, като на места се срещат и тухли, за които се предполага, че са от намиращата се в непосредствена близост римска крепост.[2] В църквата не е останал никакъв възпоменателен надпис, който би могъл да осветли произхода и историята ѝ.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Пред църквата личат очертанията на стени, няколкото реда камъни показват, че в някакъв момент е имало и притвор. Входът на църквата е насочен на запад и около него личат останки от стенописи. Вътрешната дължина на наоса е 5,50 m, а широчината е 4,85 m. Осветявала се е от прозорци от южната страна и такъв над апсидата. В стените личат четири ниши.
В храма се срещат разхвърляни и нехарактерни за района кръстове. Те имат формата на келтски кръстове и по тях има изрисувани интересни символи.
Църковният олтар представлява каменен къс с правилни пропорции. От дясната му страна се забелязва ниша, по която личат запазени стенописи и която е оформена като втори олтар. По южната стена на църквата се забелязват изображения на светци и добре запазена част от стенопис. Църквата е била изцяло изписана отвътре, но днес са останали силно увредени фрагменти от стенописи.
До старата църквна през 1920 г. е изграден действащият храм на селото, наречен също „Света Петка“. Иконостасът на храма е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[3]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Света Петка в Балша – пътепис
- Света Петка в Балша в сайта Свети места
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Миятев, Кръстьо, „Старинни църкви в Западна България“, ИАИ, т.XIII, 1939 г., стр.228-235.
- ↑ Църква „Света Петка“ // Guide Bulgaria. Посетен на 22 октомври 2021 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
