Свети Архангел Михаил (Гоце Делчев)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.
| „Свети Архангел Михаил“ | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Гоце Делчев |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Гоцеделчевско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1811 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Архангел Михаил“ е възрожденска църква в град Гоце Делчев (Неврокоп), България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата с местно значение.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Храмът е разположен в югоизточната част на града в махалата Комсала.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на църквата продължава от 1809 до 1811 година, когато е осветена.[3] Тя е най-старата запазена църква в Неврокопско.[4]
Според едно от преданията храмът е построен от богат турчин, който е имал болно дете. Възрастна българка е дала съвет на съпругата му да заведе и изкъпе детето на изворчето, където днес е църквата. След изкъпването и оздравяването на детето, османското семейство съдейства пред валията християните да получат разрешение за възстановяване на стария храм. Днес кладенчето с аязмото се намира в наоса на храма.[5]
Според друго предание, широко разпространено в българското етническо пространство, църквата е изграждана само нощем и това е обяснението за лекото изместване на олтара на югоизток.[5]
В началото на XX век е в ръцете на българите екзархисти.[6]
В 1970 – 1978 година църквата е преустроена. При преустройството са променени страничните кораби и женската църква от запад.[2]
Архитектура и интериор[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика с купол.[2] Таваните ѝ са дървени, с красиви апликации и розета в средния кораб. Куполът е украсен със стенописи на пророци през 1891 - 1892 година, като между тях са образите на Кирил и Методий, изработени с паричната подкрепа на Костадин Дуков и семейството на Димитър и Елена Думбови.[5]
Храмът има 109 ценни икони от ХVІІ век, оцелели след преустройството стенописи в купола и по пандантивите, оригинално резбовани стари царски двери на новия иконостас, богато украсен резбован владишки трон и централния апликиран дървен таван.[1] Тук се съхраняват и 70 икони от 1881 година, дело на Серги Георгиев.[7][2] Ценни са преносимите икони „Богородица Одигитрия“ и „Христос Вседържител“.[2] Една от по-старите икони е „Архангелски събор“ с дарителски надпис от 1834 година и името „Ст. Димитров“.[5]
Иконостасът е триделен, като вторият и третият ред са идентични по структура. Олтарните двери са с плитка дърворезба, полихромирани и позлатени, с четири фигури – в долната част е сцената „Благовещение“. Над олтарните двери е иконата „Убрус“.[5]
Част от иконите в иконостаса, между които и „Св. св. Кирил и Методий“, са подарени от Илия Батаклиев в 1897 година.[5]
Архиерейският трон е с богата украса – дърворезба и позлата, и иконата на „Христос велик архиерей“, с бароково представен трон.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Църквата „Св. Архангел Михаил“, град Гоце Делчев // Дигитална култура за регионално сближаване. Посетен на 15 ноември 2014.
- ↑ а б в г д е Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 230.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 229.
- ↑ Църкви и манастири // Община Гоце Делчев. Архивиран от оригинала на 2016-09-16. Посетен на 12 юли 2016.
- ↑ а б в г д е ж Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 208-210.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 – 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 78.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 203.
