Свети Николай (Негован)
| „Свети Николай“ | |
.jpg) | |
 Местоположение в Столична община | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Негован |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Изграждане | 1886 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Николай“ в Общомедия | |
„Свети Николай“ е православна църква на Софийската епархия на Българската православна църква, разположена в софийското село Негован.
История[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на храма започва в 1885 година. През есента на 1886 година църквата „Свети Николай“ е завършена и на 8 септември 1886 година е осветена от митрополит Партений.[1]
Отвън на северната стена на църквата върху червения пясъчник е издълбан и разчетен следния надпис:
| „ | НАСТОЯЩИТО ЗДАНИЕ БОЖЕСТВЕНИА ХРАМ СВ. НИКОЛА ... ИЗРАБОТ......... ОТ АРХИТЕКТОР АПОСТОЛАНИЙ МАКЕДОНЕ | “ |
На 22 май 2003 година Националният институт за паметници на културата обявява храма за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. В същата година църковният двор е ограден с масивна каменна ограда, украсена с декоративни платна, благодарение на дарения от населението и местни фирми.[1]
Стенописи[редактиране | редактиране на кода]
В 1885 година видните български зографи, представителите на Дебърската художествена школа Христо Благоев и Михаил Благоев работят в църквата „Свети Николай“ в Негован.[1][2] Стенописите в Негован покриват всички стени на църквата и макар да не са подписани, те много приличат на подписаните в Долнопасарелския манастир, а и имената на зографите са запомнени от стари църковни настоятели. Дело на двамата са и няколко иконостасни икони – на Свети Георги, Свети Димитър, Св. св. Кирил и Методий, Света Троца, както и апостолските и целувателните икони.[2]
- Стенописи в западния трем
-
-
-
-
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Негованската църква „Свети Николай“ // Храм „Свети Седмочисленици“, 15 ноември 2009 г. Посетен на 31 август 2019 г.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 199.
