Свещенически съюз
| Свещенически съюз | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Професионален съюз |
| Основана | 1903 г. |
| Закрита | 8 юли 1955 г. |
| Седалище | София, България |
Свещеническият съюз (до 1949 година – Съюз на свещеническите братства в България) е професионален съюз на свещениците от Българската православна църква, съществувал от 1903 до 1955 година. Съюзът издава вестник „Народен пастир“ (до 1944 година – „Пастирско дело“) и списание „Православен пастир“.[1]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Националният комитет на Отечествения фронт заменя легитимното ръководство на съюза със свой състав и започва да използва организацията, която по това време има около 2900 члена, като средство за натиск върху Българската православна църква. През пролетта на 1945 година организацията е оглавена от дългогодишния член на Българската комунистическа партия (БКП) свещеник Георги Богданов.[2] През следващите месеци се засилва недоволството от прокомунистическото ръководство, открито изразявано от Контролната комисия на организацията, но през лятото на 1946 година нейният състав е подменен с лоялни членове. Малко по-късно Съюзът открито агитира за правителствените кандидати по време на изборите през 1946 година.[1]
Съюзът се обявява за разширяване на „демократизма“ и „изборното начало“ в Църквата, като се ограничат правата на епископите в нейното управление за сметка на свещениците. С тази цел Свещеническият съюз се опитва да наложи промени в устава на Българската православна църква, пренебрегвайки неодобрението на Светия синод и лобирайки пред ръководството на Отечествения фронт и БКП. Конфронтацията със Светия синод продължава до март 1947 година, когато е постигнат компромис между двете страни, а Георги Богданов временно е отстранен от председателския пост.[1]
С окончателното налагане на тоталитарния режим през 1947 – 1948 година Свещеническият съюз е превърнат в казионна организация, подчинена на Дирекцията на вероизповеданията, а повечето му членове са принудени да се включат в местните организации на Отечествения фронт и да участват активно в пропагандните кампании на правителството.[1]
В началото на 50-те години отношенията между Свещеническия съюз и Светия синод отново се влошават, но по това време правителството е установило контрол над ръководството на Църквата и застава на негова страна. В края на февруари 1952 година, ХХХII конгрес на Свещеническия съюз отстранява Георги Богданов от ръководството на организацията. Скоро след това, той е изключен от БКП.[3] През 1952 година БКП забранява членството на свещеници. На 8 юли 1955 година с решение на Светия синод Свещеническият съюз е закрит.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 256 – 272.
- ↑ Калканджиева, Даниела, Българската православна църква и държавата, 1944-1953. София, „Албатрос“, 1997. с. 210-211; 306-307.
- ↑ Калканджиева, Даниела. Българската православна църква и държавата, 1944-1953. София, „Албатрос“, 1997. с. 323.
