Св. св. Петър и Павел (Пехчево)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети апостоли Петър и Павел.
| „Св. св. Петър и Павел“ Св. св. Петър и Павле | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Пехчево | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Пехчево |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Струмишка |
| Архиерейско наместничество | Пехчевско |
| Изграждане | 1858/1988 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Св. св. Петър и Павел“ в Общомедия | |
„Св. св. Петър и Павел“ (на македонска литературна норма: „Св. св. Петър и Павле“) е православна църква в град Пехчево, Северна Македония, част от Струмишката епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Църквата е единствена в града.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1858 година. Представлявала е просторна трикорабна църква, с една апсида, със затворен притвор и женска църква. Надписът за построяването е бил върху две плочи над входа. Според Асен Василиев датата на построяването, изписана в него е била 25 май 1858 година.[2] Според други данни годината на изграждане е била 1856. Била е изградена с камък от Валевичка река, от местността Ферчов кладенец, а дървените колони във вътрешността са от Брезница и Равно боре. Вратите били изработени от екзотични дървета -Terminalia ivorensis, Entandrophragma cylindricum, донесени от Етиопия. До църквата била изградена импозантна камбанария. В църквата работело и училище.[1]
Църквата пострадва силно от земетресението в Пехчевско през 1904 година, което събаря камбанарията и църковното училище. В 1978 година след решение на общината старата църква е съборена и на нейно място е издигната нова с голям централен купол и три апсиди. Осветена е на 9 октомври 1988 година.[1]
Иконостасните икони в църквата са дело на видния дебърски майстор Благой Дамянов:[2][3][1] иконите на Богородица Одигитрия и Христос от 1861 година, надписани „Зограф Блаже Дамянович из деборцка держава Тресонче“ и „Зограф Блаже Дебрали“,[2] иконите „Йоан Кръстител" (1862) и „Свети Георги" (1862), „Света Екатерина“,[2] „Свети Димитър“ (1863), „Свети Илия“ (1863), „Св. св. Петър и Павел“ (1861), „Свети Антоний Велики“.[3][4][1] Избраженията на Архангел Михаил в цял ръст и Йоан Златоуст върху олтарните двери са дело на Андон Зограф.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки. Штип, Центар за развој на Источен планински регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 31. Посетен на 30 март 2015.
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 197.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 198.
- ↑ Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 215.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 276.
