Северен мишелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Северен мишелов
Buteo lagopus 29283.JPG
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Buteo Мишелови
вид: B. lagopus Северен мишелов
Научно наименование
Уикивидове Buteo lagopus
(Pontoppidan, 1763)
Разпространение
Buteo lagopus dis.PNG

район на гнездене —     
район на зимуване —     
район на уседнал живот —     

Северният мишелов, също Гащат мишелов (Buteo lagopus) е средно голяма дневна граблива птица от семейство Ястребови (Accipitridae).

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Дължината на тялото му е 55 cm, размаха на крилете 145 cm и тежи 1 200 гр. Може да се сбърка със обикновения мишелов. понякога стои неподвижно във въздуха, подобно на керкенезите.

Разпространение[редактиране | edit source]

Среща се в Европа (включително България), Азия и Северна Америка. Обитава тундра и степи.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Прелетни птици, в България зимува. Храни се предимно с дребни бозайници и друга подобна по размери плячка.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамни птици. Гнездото си строи на земята, скали и по-рядко на дърветата.. Обикновено използва гнездото от предишната година. То е солидно, построено от клони и застлано с гъста суха трева. Снася 2-7 бели изпъстрени със светлокафяви петънца яйца, които мътят и двамата родители в продължение на около 28-30 дни. В първите 14 дни, само майката храни малките. По-късно и двамата родители започват да оставят храната просто на ръба на гнездото. Малките напускат гнездото на 35 дневна възраст и родителите ги хранят още известно време.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

На територията на България е защитен от закона вид.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) BirdLife International. 'Buteo lagopus'. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.2. International Union for Conservation of Nature, 2013. Посетен на 26 November 2013.