Сестричка
| Сестричка | |
| Сестрёнка | |
| Премиера | 2019 г. (Русия) |
|---|---|
| Времетраене | 94 минути |
| Език | Башкирски език руски език |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
Сестричка (на башкирски: hеңлекәш, на руски: Сестрёнка) е руска драма на режисьора Александър Галибина.[1] Първият руски филм на башкирски език в широко разпространение.[2]
Филмът е базиран на разказа на народния поет на Башкортостан Мустай Карим „Радостта на нашия дом“. Той е пуснат в Русия на 19 септември 2019 г., в навечерието на 100-годишнината от рождението на Мустай Карим. Разпространител е „Уолт Дисни Къмпани“.[3]
Заснет от филмовата компания Motor Film Studio с подкрепата на Министерството на културата на Руската федерация и Фондация „Мустай Карим“.[4][5]
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието на филма се развива по време на Великата отечествена война (края на 1944 г. – май 1945 г.). Войник от Червената армия от Башкирската автономна съветска социалистическа република намира оцелялото момиче Оксана в украинско село, унищожено от вермахта, до нейните убити роднини. Той я изпраща в своето башкирско село, за да живее със съпругата и сина си Ямил, които стават ново семейство за момичето. За живота момчето мисли, че той само война, но приема Оксана за сестра.[6]
Вестник „Вечерен Санкт Петербург“ описва героя Оксана като „момиче с огромни очи с цвета на небето“, които „отразяват ужаса на войната“.[7]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- „Най-добрият филм“ и „Най-добро момиче актриса“ (Марта Тимофеева) на фестивала „Алените платна на Артек“ в Ялта (2019) [8]
- Специална награда за доброта в изкуството „В полза на света“ на филмовия фестивал в „Орльонок“, Краснодарски край (2019) [8]
- Специална награда на името на Анатолий Папанов на фестивала „Златен феникс“ в Смоленск (2019) [8]
- Награда на публиката на фестивала „Волоколамска граница“ във Волоколамск (2019) [8]
- Гран при и награда на публиката на фестивала „Евразийски мост“ в Ялта (2019) [8]
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
| В ролите | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Актьор | Роля | ||||
| Арслан Крымчурин | Ямил | ||||
| Марта Тимофеева | Оксана | ||||
| Юсуф Рахметов | Марат | ||||
| Илгиза Гилманова | майката на Ямил | ||||
| Сулпан Абдрахимова | бабата на Ямил | ||||
| Рауис Загитов | Мансур-Бабай | ||||
| Виталий Салий | бащата на Оксана, Петро | ||||
| Нажиба Искандарова | Фархуниса | ||||
| Руслан Хайсаров | бащата на Ямил | ||||
| Гульназ Хайсарова | майката на Маратик | ||||
| Сьоба | кучето на Петро и Оксана | ||||
| Александър Галибин | глас зад кадъра, превод на руски | ||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обзор изменений графика релизов России за неделю с 15 по 21 июля // kinometro.ru. Архивиран от оригинала на 21 юли 2019. Посетен на 3 ноември 2023.
- ↑ Фильм «Сестрёнка» бьёт все рекорды просмотров // gtrk.tv. Архивиран от оригинала на 11 август 2021. Посетен на 3 ноември 2023.
- ↑ Впереди // wdsspr.ru. Архивиран от оригинала на 1 август 2019. Посетен на 3 ноември 2023.
- ↑ Сестрёнка // motorfilmstudio.ru. Архивиран от оригинала на 1 август 2019. Посетен на 3 ноември 2023.
- ↑ В Башкирии Александр Галибин снимает фильм «Сестренка» по повести Мустая Карима // bashinform.ru. Архивиран от оригинала на 1 август 2019. Посетен на 3 ноември 2023.
- ↑ Сестрёнка (2019) // kinopoisk.ru. Посетен на 3 ноември 2023.
- ↑ Вечерний Санкт-Петербург, 2019, с. 8.
- ↑ а б в г д Фильмы. Сестрёнка // sputnikfestiwal.pl. Посетен на 30 април 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сестрёнка (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |