Сид Барет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сид Барет
английски китарист
Роден: 6 януари 1946
Кеймбридж, Англия
Починал: 7 юли 2006
Кеймбридж, Англия

Роджър Кийт „Сид“ Барет (на английски: Roger Keith „Syd“ Barrett) е английски рок китарист и вокалист. Барет горя ярко, но за кратко, оставяйки неизличим белег върху психеделик-рока и прогресив-рока като основател и първоначален певец, текстописец и основен китарист на „Пинк Флойд“. Барет е отговорен за голяма част от техния първи албум от 1967 г. „Музикантът пред портите на зората“, но напуска групата в началото на 1968 г., след като нестабилното му поведение го прави твърде труден за общуване (той се появява в няколко парчета от следващия им албум, „Чиния пълна с тайни“). Такова е положението му в оригиналния състав, че малко наблюдатели мислили, че групата ще оцелее след заминаването му. Всъщност първоначалното ръководство на групата решава да продължи със Сид и да остави останалите да се справят сами. Пинк Флойд никога повече не възвръщат закачливия хумор и луда енергия от работата им с Барет.

След период на зимен сън Барет се появява отново през 1970 г. с два албума, „Лудият се смее“ и „Барет“, в които се изтъква значителна подкрепа от неговите предишни колеги (особено заместникът му, Дейвид Гилмор, който участва в повечето записи). Членове на групата „Софт Машийн“ също свирят на тези плочи, които съдържат грубо, недовършено и фолклорно усещане. Ексцентричният хумор на Барет, хитрата игра на думи и заразителните мелодии се редуват от брилянтни до хаотични в неговите соло албуми. Недостигайки напрегнатата мощ на неговите записи с „Пинк Флойд“ през 1967, те въпреки всичко остават пленителни и вълнуващи погледи в съзидателната душа, която се проваля твърде рано след прекалено много слава и наркотици. С нарастващи психологически проблеми, Барет се оттегля в почти пълно уединение след тези два албума. Той не реализира повече материали и рядко се показва пред публика, оставен сам да свири.

Въпреки че не привлякоха голямо внимание с появата си, неговите албуми привлякоха доста верни слушатели. Музиката и мистиката на Барет осъществяват трайно влияние, което продължава да нараства две десетилетия след това. По-късно нова вълна от психеделик, като Джулиън Коп, „Телевижън Персоналитис“ и специално Робин Хичкок съзнават огромното влияние на Барет върху тяхната работа. Култа към Барет се разширява достатъчно за да оправдае издаването на един цял албум с ранни нереализирани материали, наречен „Опел“, късно през 80-те, както и неговите записи по ББС. След като страда над 30 години от диабет Сид Барет почива на 7 юли 2006 г. от усложнения възникнали от болестта.