Силинги (вандали)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
411 г.: Разпределение на аланите, суебите, хасдингите (северозапад) и на силингите (юг) на Иберийския полуостров. Североизтокът остава първо римски.

Силингите (на латински: Silingae, на старогръцки: Σιλίγγαι – Silingai, Silingen) са източногерманско частично племе на вандалите, живяло на територията на днешна Силезия. Вероятно името Силезия произлиза от силингите. През 406 г. заедно с вандалските хасдинги (или aсдинги) силингите нахлуват в Галия. Те тръгват към Испания и там се установяват в провицията Бетика (г.д., днешна Андалусия). След решителни загуби в боевете с вестготите останалите силинги се подчиняват на кралете на хасдингите. Под командването на Гейзерик те тръгват през 429 г. с хасдингите и аланите в Африка и образуват там кралство на вандалите, което съществува до 533 г.

Източници[редактиране | edit source]

  • Hermann Schreiber, De Vandalen, Zegetocht en ondergang van een Germaans volk, Amsterdam 1979.

Вижте също[редактиране | edit source]